Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
— Може би сте прав. Разговаряйте с този тип вместо мен!
Негодникът влезе. Беше един от двамата, които бях подслушал в беседката на градината. Той сигурно бе очаквал да види само естансиерото. Когато забеляза брат Иларио и мен, изразът на лицето му позагуби от самоувереността си.
— Какво искате? — попитах го.
— От вас нищо — отвърна ми той предизвикателно. — Имам нареждане да говоря единствено със сеньор Монтесо.
— Той ме натовари с поръчението да ви изслушам вместо него.
— Тогава му предайте това писмо!
Негодникът извади от джоба си един плик и ми го връчи. Върху него с мастило бе написано името на естансиерото. Подадох му го. Той хвърли поглед на плика и каза:
— От брат ми е. Познавам почерка му.
После отвори писмото, прочете го и пребледня. Измъкна от джоба си молив, добави някаква кратка бележка върху листа и го подаде първо на мен и след това и на брат Иларио да го прочетем. Съдържанието гласеше следното:
«Братко! Отново съм в ръцете на онези, от които се бяхме изплъзнали. За беда най-случайно по пътя си се натъкнахме на Хосе, потеглил от Санта Фе по-рано, отколкото си мислехме. И той е заловен. Незабавно изпрати по приносителя на това писмо десет хиляди боливианос, с които ще мога да направя отлична сделка, стига само да пристигнат навреме. Закъснеят ли, и за нас, и за теб ще последват големи неприятности. Довери се на пратеника и не го разпитвай. Не му създавай никакви пречки, иначе ще ни поставиш в много лошо положение. Много строго му е забранено да ви дава каквито и да било обяснения. Твой брат Маурисио.»
Под тези редове естансиерото беше добавил:
«Жените не бива да узнаят за пленяването на Хосе. Много ще се изплашат.»
Това бе съвсем вярно. За да не попадне пликът в ръцете на сеньората, а и за да не може да го поиска от мъжа си, аз го пъхнах в джоба си.
— Знаете ли съдържанието на писмото? — обърнах се към пратеника.
— Да.
— Какво съдържа?
— Искане за изплащането на десет хиляди боливианос.
— Сам ли дойдохте тук?
— Да.
Той отговори бързо, без никакво колебание. Въпреки това по погледа му разбрах, че лъже.
— Не казвате истината! С вас има и други хора!
— Заблуждавате се, сеньор!
— Не се заблуждавам. Подсказа ми го както лицето ви, тъй и моят разум. Не е възможно да са ви изпратили сам. Не е било сигурно как ще ви посрещнат. Затова са ви дали придружител, който, в случай че тук нещо ви се случи, незабавно ще побърза да се върне и ще уведоми майора.
— Не е така! — упорито отвърна той.
— Ще видим! Не ви вярвам. Знаете ли какво ще прави сеньор Монтесо с тези пари?
— Не.
— Пак лъжете! Съвсем сигурно ви е известно, че тези пари са за откуп. Впрочем вие сте извънредно дързък човек, за да дойдете в Естансия дел йербатеро. Не знаете ли какво ви очаква тук?
— Да, знам — приятелско посрещане.
— Ами ако сте се излъгал?
— В такъв случай йербатерото страшно ще съжалява. Не се ли върна в определен срок с парите, едва ли някога ще го видите. Ще отиде в една много отдалечена и усамотена местност, откъдето обикновено никой не се завръща.
— Хм! Наистина се виждам принуден да призная, че имате властта да ни изнудите да ви дадем тези пари. Но кой ще ни гарантира, че ще постъпите почтено?
— Майорът даде честната си дума, че сеньорите ще бъдат пуснати на свобода веднага, щом му занеса парите.
— Вашият майор вече на два пъти не удържа на думата си. Не му вярвам. Отвлече ли веднъж лисицата кокошка от курника, после много й се иска да повтори. Дадем ли му сумата, може би след това ще ни измъкне и още пари.
— Сигурно няма да го направи.
— Може би майорът има почтени намерения, ала кой ще ни даде гаранция, че и вашите са такива? Десет хиляди боливиански песос са цяло богатство за вас. Ами ако задържите парите за себе си и изобщо не се върнете при майора?
— Сеньор, аз не съм мошеник?
— Аха! Е, лицето ви наистина не е лице на крадец и ми се иска да ви имам доверие. Но сигурно ще признаете, че цялата работа е твърде важна, за да се вземе решение само за две-три минути.
— Не мога да преценя. Наредено ми е да не чакам дълго.
— Тогава отидете в кухнята и поискайте да ви дадат да хапнете нещо. После елате пак тук да чуете отговора ни. Ще се застъпя за искането ви, понеже разбирам, че така е най-добре.
Повиках пеона, който стоеше отвън, и му наредих да заведе пратеника в кухнята. Това стана незабавно. Десет хиляди боливианос са равни почти на двайсет и девет хиляди немски марки. Ето защо бе лесно обяснимо, че естансиерото ми зададе въпроса: