Край Рио де ла Плата

— Не, разбира се, но може би ще се наложи да се бием!

— Ами добре, тогава ще се бием!

Естансиерото отстъпи крачка назад и слисано впери поглед в лицето на брат Иларио.

— Ще се бием? И вие ли? — попита той.

— Че кой ми го забранява? Нима когато бъде нападнат, един член на монашески орден не може да защитава живота си? Нима няма правото с всички сили да се брани срещу насилието и коварството, използвано от други хора?

— Не мога да ви дам отговор на тези въпроси, сеньор. Но точно като вас би говорил и прочутият брат Хагуар.

— Познавате ли го?

— Все още не съм го виждал, но затова пък толкоз повече съм чувал за него. Всъщност той се числи към монасите на Тукуман, но постоянно е на път. Ходи при индианците от вековните гори, от пампата и от Кордилерите. Не се бои от никакви опасности. Напада ягуара само с нож и няма да обърне гръб на никой бандит. Страхуват се от него, макар че не пролива кръв, а помага на всеки, изпаднал в беда. Има огромна физическа сила, която няма равна на себе си. Нима като негов колега не сте чували нищо за него?

Брат Иларио отвърна с усмивка.

— Чувал съм само от хора, които не са го виждали. Обикновено онези, които го познават, не говорят за него.

— Сеньор, дали не е вярно предчувствието ми, че самият вие сте брат Хагуар?

— Наистина съм онзи, когото хората имат навика да наричат така.

— Тогава сте ми десетократно добре дошъл и в такъв случай вече с удоволствие ще повярвам, че искате да се присъедините към нас.

— Сеньор, аз не тръгвам само от някакво желание за схватки или приключения. Вашият брат заедно с този сеньор и своите йербатероси се кани да отиде до Гран Чако. Тъй като и аз имам работа там, помолих за разрешение да се присъединя към тях. Дадоха ми го и понеже мога да се чувствам като спътник и другар на брат ви, съм длъжен и да му помагам. Няма да убивам никой от неговите противници, защото не бива да цапам ръцете си с човешка кръв, дори тя да е и на най-върлия ми враг. Ала аз познавам граничната река много добре и вярвам, че ще мога да ви окажа ценни услуги.

— Сърдечно ви благодаря. Впрочем не бива да изключваме и възможността брат ми изобщо да не е попаднал в ръцете на кавалеристите, а по пътя да му се е случило някакво друго нещастие. Може да е паднал от коня и сега да лежи в някое ранчо.

Едва беше изрекъл тези думи, когато един пеон съобщи, че долу на двора се намирал някакъв конник, който искал да разговаря със сеньора.

— Кой е той? — попита Монтесо.

— Един от кавалеристите, който беше тук заедно с лейтенанта, за да купуват коне.

— Доведи го!

Спогледахме се учудено. Майор Кадера ни изпращаше вестоносец! С каква ли цел?

— Сега ще разберем какво се е случило! — обади се естансиерото. — Горя от нетърпение.

— Ще ви бъда много благодарен, ако ми разрешите да преговарям вместо вас — казах аз.

— Защо? Да не мислите, че ми липсва необходимото умение?

— О, не. Вие сте запознат с тукашните порядки много по-добре от мен. Но сте брат на йербатерото, за когото в случая става дума и затова мисля, че един друг, страничен човек, би се заел с тази работа много по-обективно.