Край Рио де ла Плата

— Сега пак мога да пуша, защото вече взех шапката.

— Наистина! — възкликна той, посягайки към мястото, където тя бе допреди малко.

— Да, на главата ми е. Ето, връщам ви я, брат Иларио.

— Необяснимо! Гледах наляво, а вие изникнахте отдясно. Как го направихте?

— Нека засега си остане моя тайна. Видяхте, че е много лесно човек да се приближи до вас и дори да ви вземе шапката, без да го усетите. Е, сега разсеяха ли се предишните ви съмнения, че през нощта мога да проникна в двора и да седна до вас, без да забележите каквото и да било?

— Да, вече ви вярвам.

— Сигурно сега споделяте и мнението ми, че едва ли тукашните индианци ще успеят да ме надхитрят. Най-искрено ви признавам, че пътуването до дивата Чако ме радва, особено защото ще опозная и онези земи, и техните индианци във вашата компания.

— А другите ви придружители надеждни и сигурни хора ли са?

— Не ги познавам добре и досега не съм имал възможност да ги изпитам. Няма съмнение, че като йербатероси са хора на място.

— Хм! Преди малко казахте, че са тръгнали към онези места със съвсем друга цел, а аз не съм сигурен дали качествата им на йербатероси ще се окажат достатъчни за постигането й.

— Разбирам ви, брат Иларио! Целта, която преследват, се пази в тайна, но тъй като ще яздите с нас, скоро ще разберете за какво става дума. Те отиват при някакъв прочут сендадор и заедно с него ще се изкачат в Кордилерите, за да търсят зазидани или потопени в езеро съкровища.

— И вие ги придружавате?

— Да. Тъй да се каже, ще играя ролята на инженер в това начинание.

— А какво представляват тези съкровища?

— Различни съдове, украшения и други подобни неща от времето на инките.

— Знаят ли местата им?

— Разполагат с техни чертежи и карти.

— Откъде ги имат?

— Сендадорът ги получил като наследство от един свещеник, който умрял по пътя през Кордилерите.

Брат Иларио задаваше въпросите си спокойно, а аз му отговарях непринудено. Не знаех дали болният му беше казал, че и аз съм запознат с този случай. Накрая той ми рече:

— Нека не си играем на криеница! Знаете, че тази случка ми е известна, нали?

— Тъй си мисля. Болният сигурно ви се е доверил.

— В момента не мога да ви отговоря. Но когато му дойде времето и при определени обстоятелства ще наруша мълчанието си. Решил съм да пътувам заедно с йербатеросите. На всяка цена трябва да видя този сендадор, обаче ви предупреждавам да не споменавате нито дума пред него, а още по-малко пък пред хората на Монтесо. Поначало пътят ми щеше да ме отведе през Санта Фе и Сантяго до Тукуман, така че не ми струва кой знае колко много да се отбия до Гран Чако. Ще тръгнем рано сутринта и тогава ще ми се предложи възможност да опозная петимата мъже, с които ще пътуваме. А сега ми се иска да видя какво прави болният.