Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— А ако се опита да избяга?
— Няма да избягам — уморено заяви Генций и се изправи на крака. — Няма къде да избягам от онова, което сторих.
Хефестион объркано погледна Теламон, който в отговор поклати глава.
— Спомняш ли си нещо друго? — попита лекарят. Генций се обърна.
— Да, последните хрипове на жена ми. — Той вдигна ръце към ушите си. — Където и да отида, непрекъснато ги чувам. — После войникът го отведе.
— Не, не ме питай какво става. — Теламон се протегна, за да разкърши гърба си. — Веднага ли трябва да тръгнем?
— Доведох коне — отвърна Хефестион. — Царят иска да знае разгадан ли е ръкописът на Питий.
Теламон го погледна учудено.
— Най-добре да тръгваме веднага — покани го Хефестион. — Царят има нужда от всички войници. Трябва да оставя тук само двама пазачи и да събера онези мързеливи негодници, които се припичат на полето.
— Какво е станало? — попита Теламон.
— Ще ти разкажа по пътя.
Малко по-късно, след като приготвиха багажа си, Теламон и Касандра, заобиколени от отряда на Хефестион, напуснаха Вилата на Кибела. Двама командири останаха да организират останалите войници. Отначало Касандра трябваше да се примири с подмятанията на спътниците си. Един приближи коня си и я дръпна за косата. В отговор тя го наруга. Хефестион изръмжа през рамо и войниците я оставиха на мира.
— Какво беше това? — попита военачалникът.
— Ще ти обясня, след като кажа на царя.
— Ами ръкописът на Питий?
— Първо ще говоря с царя — усмихна се Теламон, — а той ще ти каже.
Хефестион сложи шлема си и погледна към небето.
— Снощи имаше големи вълнения — каза той. — В града става нещо. Александър най-после видя огнените стрели.
— Огнени стрели ли? — попита Теламон.
— Да, пет или шест на фона на нощното небе. Само боговете знаят какво означава това. Александър беше полудял от радост.
Продължиха в лек галоп. Пътят стана по-оживен. Каруци караха провизии, отряди войници и разузнавачи се придвижваха към главния лагер. Изкачиха хълма и пред очите им се откри македонският лагер. Гледката беше поразяваща. Хълмистата равина беше изчезнала под море от палатки и шатри, стада коне, окопи и постове; черни стълбове дим се издигаха към обляното в слънце безоблачно небе. Уханието на зеленина беше изместено от остър мирис на дим, печено месо, конски фъшкии, кожа, пот, восък и на десетки хиляди мъже, които чакаха да се впуснат в кървава битка.
Хефестион преведе отряда си през главния вход на лагера по широката алея, която беше умишлено оставена при издигането на палатките. Теламон се огледа.
— Целият свят — промърмори той — следва тази войска. Местните селяни се бяха струпали с каруци със стока: твърд хляб, презрели плодове, кожени кофи с вода. Въздухът миришеше на подправки, зехтин и смокини. Пътуващи актьори забавляваха войниците. Група сирийски танцьорки с изрисувани лица и черни коси до раменете, с тела, блестящи от маслата, с които се бяха намазали, се виеха сладострастно сред звън на гривни, под сърцераздирателни звуци от лютня и барабани. Те танцуваха сред море от ярки цветове и пляскаха с ръце, а войниците ги гледаха и аплодираха. Гледачка твърдеше, че има дарбата да предвижда кой ще умре в битката и кой не.
— Обзалагам се на една сребърна монета — каза Хефестион, — че на никого не казва, че ще умре.
Бръснари и лечители бяха подредили импровизирани сергии. Търговци предлагаха евтини гривни и пръстени. Магьосници продаваха амулети и талисмани, които да пазят от зло. От време на време Теламон виждаше познати лица и вдигаше ръка за поздрав.
— Палатките за ранените са в другия край, където има малко сянка — обясни Хефестион. — Но едва лиАлександър те вика заради тях.
Стигнаха царското заграждение, пазено от отряд щитоносци. Коняри отведоха конете им. Хефестион поведе Теламон покрай големия олтар, заобиколен от трофеи. Касандра трябваше да почака. Въведоха лекаря в палатката на царя и той изненадан спря на входа: мислеше, че Александър ще е вътре, заобиколен от командирите си, наведен над купчини карти, но палатката беше тъмна и лампите не бяха запалени. Купчината дрехи на леглото помръдна. Александър се изправи и потърка лицето си, натежало от сън. Стана и пристъпи напред. Косата му беше подстригана, лицето — гладко избръснато, туниката му — чиста. Миришеше на благоуханни масла.
— Заспал съм.
— Сънува ли нещо? — Царят разтърка очи.
— Не, вече нямам кошмари. Онзи лекар от Коринт, Никий, ми даде приспивателно.
— Внимавай с тези отвари — предупреди го Теламон. — Можеш да заспиш и никога вече да не се събудиш.