Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Тъкмо отварях уста да обясня къде е проблемът, когато той добави с гадна усмивка:
— Не те упреквам, естествено, но се зачудих защо Лайза е стояла на голям пуст паркинг късно вечерта, уязвима за онова чудовище. Всички знаеха, че е предпазлива, експедитивна и точна. После събрах две и две. Само предполагам, разбира се… но стигнах до извода, че човекът, с когото е имала среща, не е проявил елементарната любезност да дойде навреме. — Той добави: — Всъщност ако не беше закъснял, нищо нямаше да се случи.
Джанет ме гледаше много странно.
Обърнах се към нея и обясних:
— Закъснях, защото ченгетата ме глобиха за превишена скорост.
Джордж ме потупа по рамото.
— Недей да съчиняваш оправдания заради мен, приятел. Казах ти… никой не те упреква. — Той се обърна към Джанет. — Искаш ли да те откарам до хотела. Така ще можем да си побъбрим и да решим къде ще вечеряме.
Докато ги гледах как потеглят, внезапно ми хрумна, че може би съм подценил мистър Джордж Мийни.
Въпрос: беше ли ми натрил носа, или не?
29
Големият счетоводителски купон вървеше към края си, когато отново надникнах в заседателната зала. Двайсетината писарушки, върлували доскоро из нея, бяха изчезнали като хобита в незнайните дупки, откъдето идваха. Трима души със сиви работни гащеризони пускаха в резачките купища вече безполезна хартия, а един шумно разглобяваше телефоните в ъгъла.
Краят на една ревизия е печална и грозна гледка. По бузата ми плъзна сълза на съжаление.
Да, бе.
Повелителката на сметките Марта се беше сгушила в отсрещния ъгъл заедно с дебелата Джесика Монър — юристката на „Морис“ и може би моя бъдеща шефка. С изненада зърнах до нея сегашния си началник и вероломен приятел Бари.
Те ме забелязаха и разговорът замлъкна. Да знаете, ако Брут и тайфата му бяха демонстрирали съзаклятието си тъй нелепо като тях, никой нямаше да намушка Цезар в гърба, вестготите щяха да се превърнат в забравено племе и всички щяхме да говорим италиански. Адвокатите обаче са изпечени в изкуството на интригите и реагираха инстинктивно усмихнаха се и най-невинно размахаха ръце. Марта заби поглед в земята и взе да пристъпва от крак на крак като олицетворение на нечистата съвест.
— Проверяваш ли ме? — обърнах се аз към Бари.
— Какво?… Не, аз… ъъъ… Просто наминах да видя как върви. — Той ме потупа по рамото и добави: — Всичко е страхотно. Поздравления за спазения срок.
— Е, нали знаеш, Бари, всичко се дължи на великолепната работа в екип. Вярно, правните ми съвета бяха гениални и съдбоносни, но Марта и нейните хора също имат някаква заслуга.
Намигнах на Марта.
— Ами… както кажеш. — Той се обърна към Марта. — Ще отидеш ли да вземеш ревизионния акт?
С видимо облекчение Марта побърза да напусне залата.
Продължавайки да се усмихва, Джесика ми каза:
— Радваме се, че дойде. Избра чудесен момент. Работата върви идеално.
— Защо?
— Твоята стратегия по въпроса за Наш излезе успешна.
— Много ясно. Аз герой ли съм или какво?
Тя обясни:
— Тази сутрин в Министерството на отбраната имаше съвещание за възраженията. Сайлъс Джаклър от „Фийлдс, Джейсън енд Морганто“ водеше обединен екип, представляващ интересите на „Спринт“ и „Ей Ти енд Ти“. От наша страна присъствахме аз и Бари.
Бари се изкиска и отбеляза:
— Тази сутрин беше историческа, Дръмънд. Сайлъс Джаклър изведнъж онемя.
Джесика също се изкиска и поясни:
— Юристите от Министерството на отбраната помолиха Джаклър да уточни какво го тревожи.
— И уточни ли? — попитах аз.
— Настоя, че просто изглеждало подозрително. Явно и той, и неговите хора разбираха много добре правните рискове.
Както винаги Бари не пропусна да каже последната дума:
— Опита се да подхвърли няколко тънки намека за Наш, а ние седяхме и се правехме на ударени.
— Сигурно ви е било много трудно — подметнах лукаво аз.
— И тъй — обобщи Джесика, — добра работа и всички страшно се гордеем с теб.
— Много благодаря.
— А най-добрата новина е — добави Бари, — че убедихме юристите от министерството да вземат до петък решение по жалбата.
— Ехааа… петък… невероятно.
Той добави:
— Но трябваше да гарантираме, че незабавно ще предадем пълен протокол от ревизията. А Джаклър има време до четвъртък да представи допълнителна документация. Не го ли стори, въпросът за Наш отпада.
Джесика се ухили.
— Схващаш ли, Дръмънд? Ти подписваш протокола, ние го предаваме и край на скапаната история.