Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

62

Анабел влезе в ресторантчето и се огледа. Високите столове на бара и част от масите бяха заети.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита келнерът.

— Търся Аби Райкър.

— Тя не е тук. Потърсете я в дома й.

— Във Ферма в лятна нощ ли?

— Коя сте вие?

— Изпраща ме шерифът Тайри.

— О, в такъв случай всичко е наред. Можете да й се обадите по телефона.

— Дайте ми номера, моля.

Аби се обади с плачлив глас и категорично отказа да разговаря. Промени решението си едва след като Анабел й спомена за човека, когото познаваше като Бен.

— Той ми е баща — бързо каза в слушалката тя, а после накратко повтори историята, което беше пробутала на Тайри.

— Бен каза, че жена му и дъщеря му са мъртви — хладно отвърна Аби.

— Майка ми действително е мъртва. Казал ви е същото и за мен, защото така иска да ме предпази.

— Правителствен шпионин значи — въздъхна Аби. — Знаех си, че около него има нещо по-особено, нещо различно…

— Татко е точно такъв, различен. Имате ли представа къде е?

— До вчера беше в болницата заедно със сина ми Дани. После и двамата изчезнаха. Побъркала съм се от притеснения.

— Шерифът ми разказа какво става тук. Мисля, че имате всички основания да се притеснявате. Мога ли да дойда при вас?

— Защо?

— Защото сте единствената ми връзка с татко, поне засега.

— Вече ви казах, че нямам представа къде е. Същото важи и за сина ми.

— Ако си поговорим, сигурно ще си спомните нещо. Моля ви, вие сте последната ми надежда.

— Добре — въздъхна Аби и й обясни как да стигне до имението. След известно време Анабел вече седеше в гостната, а Кейлъб остана в микробуса, паркиран зад къщата. Аби съвестно отговори на всичките й въпроси, но това не донесе нищо.