Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

— Добро утро, господа — учтиво поздрави Тайри.

Сърцето на Стоун се сви. Това беше гласът, който отговори на обаждането от телефона на Дани. Почти идентичен с този на шерифа.

Мръсно копеле!

При влизането на Тайри униформените застанаха мирно. Той бавно се настани зад малката масичка срещу арестантите и разтвори папката, която държеше в ръце.

Минута по-късно вдигна глава, свали очилата си и се втренчи в Стоун.

— Антъни Касап, троен убиец, имал късмета да извърши своите престъпления в щат, който не прибягва до смъртното наказание. Това е причината да получиш доживотна присъда без право на помилване вместо напълно заслужена екзекуция. През последните дванайсет години си прехвърлян в четири различни затвора, включително в затвор със строг режим в Арканзас. — Кратка справка с папката, после: — Имал си сериозни проблеми с въздържането от гневни пристъпи и зачитането на властта.

Стоун погледна Нокс, после отново насочи вниманието си към Тайри. В душата му се надигаше неукротим гняв. Съзнаваше, че трябва да го потисне, но не успя.

— Колко струва един такъв сценарий, Хауи? — презрително подхвърли той. — Явно той е изключително удобен за работата ти.

Директорът на затвора почука с палец по масата. Един от надзирателите му подаде палката си в комплект с хавлиена кърпа и въже за бънджи.

Тайри се надигна и бавно започна да увива кърпата около горната част на палката, акуратно пристягайки я с въжето.

В следващата секунда Стоун увисна на белезниците с окървавено лице.

Тайри хвърли палката на масата и седна на мястото си. Свали очилата си, почисти ги от капчиците кръв с носната си кърпа, после отново разгърна папката.

— С хавлията не остават следи — небрежно подхвърли той. — Това е добър начин за поддържане на реда зад тези стени. Затворниците и бездруго се оплакват за най-различни дреболии.

Прелисти няколко страници и насочи пръст към Нокс.

— Ти си Ричард Прескот или още Рики Патерсън от великия щат Мисисипи. По време на въоръжен грабеж в Нюарк преди двайсет и една години си убил двама души. Една година по-късно си попаднал в изправително заведение. „Щатът градина“ не иска да има нищо общо с теб и по тази причина ще бъдеш наш гост до края на дните си.

Цялата тирада беше изречена с монотонния тон на преподавател, който чете лекция пред пълна зала отегчени първокурсници.

— Казвам се Джоузеф Нокс и работя в Централното разузнавателно управление на Съединените щати — твърдо отвърна Нокс. — В рамките на двайсет и четири часа това място ще бъде окупирано от федерални агенти, а ти и тези задници ще се окажете зад решетките на собствения си строго охраняван затвор!

Тайри стовари палката върху главата му с такава сила, че столът се откъсна от болтовете и се стовари на пода заедно с припадналия Нокс.