Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Той млъкна.
— „Британия“ стана сцена на престъпление. Всички пасажери, както и целият екипаж са заподозрени. Независимо къде акостираме, корабът ще бъде задържан от съдебните власти и няма да бъде освободен, преди съдебното разследване на борда да е приключило и всички — пътници и екипаж — не бъдат разпитани. Сейнт Джонс е малко, провинциално градче на остров в Атлантика, с малко полиция. Няма да разполага с необходимите ресурси, за да свърши ефективна работа по събирането на доказателства. „Британия“ може да остане на Сейнт Джонс седмици наред, дори месеци заедно с екипажа си и много пътници, на загуба от стотици милиони долари. Голяма част от хората на борда ще залеят градчето.
Той огледа притихналата група и облиза устни.
— Ню Йорк сити, от друга страна, разполага с условия за провеждане на необходимото криминално и съдебно разследване. Създадените на пасажерите неудобства ще са минимални и корабът ще бъде освободен в рамките на няколко дни. Най-важното, обаче: разследването ще се проведе както му е редът. Убиецът ще бъде заловен и наказан. — Кътър уморено притвори очи, след това пое въздух и ги отвори. Беше бавно, странно движение, от което по гърба на Льосюр полазиха тръпки. — Надявам се, че съм бил достатъчно ясен, капитан Мейсън?
— Да — отвърна Мейсън с леден глас. — Но позволете ми да изтъкна един факт, който пропуснахте, сър: убиецът удари четири пъти за четири дни. Всеки ден по веднъж, като по часовник. Вашите двайсет и четири часа допълнително до Ню Йорк означават още една смърт. Ненужна смърт. Смърт, за която ще бъдете лично отговорен.
Тишината, която настъпи, беше неприятна.
— И какво значение има, че на пътниците ще бъдат създадени неудобства? — продължи Мейсън. — Или че корабът ще бъде задържан в пристанище? Или че Корпорацията може да загуби милиони долари? Какво значение има, когато животът на хората е в опасност?
— Това е истина! — извика Льосюр по-високо, отколкото възнамеряваше. Беше леко изненадан от звука на собствения си глас. Но му беше гадно заради убийството, заради корабната бюрокрация и безконечните разговори по повод печалбите на Корпорацията — и не можа да се сдържи. — За това е всичко: за парите. До тях опира всичко. Колко пари може да загуби компанията, ако корабът й остане в Сейнт Джонс няколко седмици. Парите на Корпорацията ли ще спасявате или човешкия живот?
— Господин Льосюр — каза Кътър, — не сте на себе си…
Но Льосюр го прекъсна:
— Чуйте: последната жертва е невинно шестнайсетгодишно момиче, дете, за бога, което е пътувало с баба си и дядо си. Отвлечено и убито! Какво щяхте да кажете, ако беше ваша дъщеря? — Той се обърна към останалите: — Ще позволите ли това да се случи отново? Ако следваме курса, който препоръчва комодор Кътър, ние по всяка вероятност обричаме друго човешко същество на ужасна смърт.
Льосюр видя, че младшите палубни офицери кимат в съгласие с думите му. Не ги интересуваха загубите на Корпорацията; Мейсън беше напипала чувствителната струна. Само изражението на главния механик, Холси, оставаше неразгадаемо.
— Комодор Кътър, сър, вие не ми оставяте избор — произнесе Мейсън. Гласът й беше тих, но с добре обмислено, почти пламенно красноречие. — Или ще отклоните този кораб, или ще бъда принудена да обявя спешни действия по Параграф V.
Кътър втренчи очи в нея.
— Това би било във висша степен непрепоръчително.
— И последното, което искам. Но ако отказвате да видите причината, не ми оставяте шанс.
— Мамка му! — Ругатнята, излязла от устните на комодора, произведе истински шок на мостика.
— Комодор? — вдигна вежди Мейсън.
Но Кътър не отговори. Той се взираше навън през прозорците на мостика, заковал очи в неясния хоризонт. Устните му се движеха беззвучно.
— Комодор? — повтори Мейсън.
Отговор не последва.
— Много добре. — Тя се обърна към групата: — Като втора в управлението на „Британия“, съм принудена да приложа Параграф V срещу комодор Кътър за неизпълнение на служебния дълг. Кой от вас ме подкрепя?
Льосюр усети как сърцето му започва да бие силно в гърдите, сякаш ще се пръсне. Огледа се, очите му срещнаха уплашените, разколебани погледи на останалите. Пристъпи напред:
— Аз — рече кратко той.
46.
Пендъргаст продължи да гледа платното на Брак. Един малък въпрос, едно мъчително съмнение пусна коренче в периферията на съзнанието му, като се разпростираше и заплашваше да запълни празнотата, която бе създал в ума си. И бавно нахлу в мисълта му: