Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
Карсън кимна:
— Не можем да рискуваме.
Де Вака се наежи:
— Не ми се прави на Вандеруогън, Карсън. Та какво за бета-теста?
— Сега ще ти покажа.
Той махна към един компютър в ъгъла на помещението. Издърпа два стола пред него, взе клавиатурата в скута си и въведе личния си код.
— Какво си чела за „Пурблъд“, след като пристигна тук?
Де Вака вдигна рамене:
— Нищо особено. Прегледах последните изследвания на Бърт. Защо?
Карсън кимна:
— Също като мен. И аз ги прехвърлих. Интересувахме се от тях само дотолкова, доколкото те са предшествали работата му по x-flu.
Той натисна няколко клавиша:
— Тази сутрин все пак ходих при Сингър. Но не можах да разговарям с него в истинския смисъл на думата. Предпочетох да дойда тук. Спомних си какво ми каза за „Пурблъд“ и реших да потърся още информация. Виж какво намерих.
Той посочи екрана:
мол_дизайн_1vcf10 240 34211/01/95мол_дизайн_2vcf12 320 30211/01/95бипол_симетvcf41 234 91312/14/95хемоцил_грпvcf7 713 65301/03/96дифрак_серия_1vcf21 442 52102/05/96дифрак_серия_2vcf6 100 82402/06/96тестvid940 213 72702/27/96транссекц_локvcf18 921 66303/10/96— Това са видеофайловете от изследванията на „Пурблъд“ — продължи шепнешком той. — Повечето са съвсем обичайни: молекулен дизайн, дифракционни експерименти и така нататък. Обърни обаче внимание на предпоследния файл с името „тест“. Забележи разширението му: това е запис от дигитална видеокамера, не е във видео компресирания формат vcf, който се използва за компютърна анимация. И гледай какъв размер има. Почти един гигабайт.
— Какво е това? — поинтересува се Де Вака.
— Видеозапис, нередактиран и неизлъчван, създаден вероятно с рекламна цел.
Той стартира видеопрограмата. На монитора се появи картина, размазана, но добре различима.
— Гледай внимателно. Няма допълнителен звуков файл.
През пустинята се движи керван от бронетранспортьори. Камерата дава близък план на „Маунт Драгън“, белите постройки на фона на ясното пустинно небе.
Камерата се връща върху бронетранспортьорите, които вече са спрели на паркинга на комплекса. Вратата на едната машина се отваря и отвътре слиза някакъв човек. Той спира, обръща се към камерата, усмихва се и размахва ръце.
— Скоупс — промърмори Карсън.
Целият персонал на „Маунт Драгън“ излиза да го посрещне. Следват приятелски усмивки и потупвания по рамото.
— Прилича на посещение във военен лагер — отбеляза Де Вака. — Кой е този с големия нос, дето стои до Сингър?
— Франклин Бърт.
Бърт излиза до Скоупс, започва да говори разпалено пред колегите си. Скоупс хваща ръката му и я вдига в знак за победа. Останалите ръкопляскат.
Кадърът се премества в спортната зала на „Маунт Драгън“. Всички уреди са махнати, по средата са наредени столове. Както изглежда, всички служители на комплекса са тук. Камерата се насочва към временната сцена в единия, край на залата. Скоупс говори пред ентусиазираната публика.
Камерата отново показва присъстващите. Някои изглеждат мрачни, дори уплашени.
Появява се някаква сестра с бяла престилка, бута количка със система за преливане. На количката има само една банка кръв.
Скоупс сяда на количката и сестрата вдига ръкава му. Франклин Бърт излиза на сцената и започва да говори пламенно, ходейки напред-назад.
Камерата показва отново Скоупс. Сестрата намазва ръката му със спирт и го включва към системата. Свързва една половинлитрова банка на системата и отваря кранчето. Докато кръвта се влива във вените на Скоупс, Бърт му говори, очевидно следи реакцията му.
— Боже мили! — възкликна Де Вака. — Преливат му „Пурблъд“, нали?
Камерата показва вече празната банка. Сестрата откачва системата и сгъва ръката на Скоупс.
Скоупс се изправя, усмихва се и вдига победоносно ръка.
Камерата показва присъстващите. Всички ръкопляскат: някои ентусиазирано, други по-резервирано. Един учен става. После друг. Скоро всички стоят прави и аплодират Скоупс. Появява се друга сестра с количка, натоварена с още банки.
Най излиза на сцената. Стиска ръката на Скоупс и запретва ръкава си. Сестрата забива катетъра на системата във вената му и пуска нова банка кръв.
Излиза друг учен, след това един служител от поддръжката. После става и Сингър, публиката избухва в нови овации. Камерата се спира върху дебелото лице на директора. То е пребледняло, по челото му се стичат капки пот. Въпреки това и той сяда и запретва ръкав. Скоро изкуствената кръв навлиза и в неговите вени.