Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Първо, ще разрушим вирусните частици и ще разградим нуклеиновата им киселина.
Той отиде при един шкаф в другия край на лабораторията и извади две шишенца с надпис „Рибонуклеаза“.
— Подай ми микропипета номер четири.
Тъй като спринцовките са твърде неточни за молекулярно-биологична работа, в генното инженерство се използват специални пипети с пластмасови накрайници, с които могат да се вземат изключително малки количества течност.
Карсън изчака Де Вака да му донесе инструмента. След това внимателно вкара няколко капки от някакъв реактив в една от епруветките в стерилната камера. Утайката от вирусни частици веднага се вдигна в разтвора под формата на бели парцалчета. Карсън внимателно разклати епруветката и течността се избистри.
— Току-що убихме един трилион вируси — каза Карсън. — Хайде сега да ги съблечем. Да им свалим белтъчните капсули.
Добави няколко капки от някакъв син разтвор в епруветката, след това взе няколко милилитра и ги прехвърли в шишенцето с рибонуклеаза. Изчака ензима да разгради вирусната РНК.
— Хайде сега да изолираме белтъчните обвивки.
Той измери киселинността на разтвора, неутрализира с основа, след това центрофугира и отдели течността, съдържаща неутаените белтъчни обвивки.
— А сега да видим как изглеждат тези молекули.
— Рентгенова дифракция ли ще им правиш?
— Позна.
Карсън внимателно постави епруветката с пречистения белтък в едно контейнерче за особено опасни биологични проби. След това, следван от Де Вака, излезе от лабораторията и се запъти към вътрешността на Камерата на смъртта. Влязоха в една пуста лаборатория. На тавана светеше самотна червена крушка. Във и бездруго тясното помещение беше завряна двуметрова стоманена колона. До колоната имаше голямо компютъризирано устройство за управление.
— Включи го да загрява — нареди Карсън на Де Вака. — Аз ще приготвя пробата.
Де Вака седна на компютъра и започна да настройва програмата. Машината забръмча тихо. Де Вака нагласи необходимата дължина на вълната. След малко апаратът изпиука в знак, че е готов за работа.
— Отвори прозорчето за пробата.
Де Вака въведе нова команда и в основата на колоната се отвори една метална вратичка. Зад нея имаше титанова микрокювета.
С помощта на пипетата Карсън капна една-единствена капка в кюветата. Прозорчето на апарата се затвори със съскане.
— Замрази го.
Машината затрака, докато пробата се замрази.
— Вакуум.
Карсън зачака нетърпеливо въздухът от камерата да бъде изсмукан. Под действието на получения вакуум водата, в която бяха разтворени белтъчните молекули, щеше да се изпари, позволявайки им да кристализират по енергетично най-изгодния начин. Те щяха да се отложат в равномерен микроскопичен слой по стената на кюветата.
— Готово — обяви Де Вака.
— Давай.
На Карсън следващата операция винаги му се беше струвала като магия. Огромният апарат започна да обстрелва кристалната проба с рентгенови лъчи. Преминавайки през кристалите, лъчите щяха да се отклонят под определен ъгъл. Така разсеяните лъчи се улавяха от няколко микрочипа и информацията за тях се материализираше като компютърна картина на монитора.
Скоро на екрана се появи сложна картина от тъмни и по-светли петна.
— Супер — възкликна Карсън. — Лесно стана.
Рентгеновият дифракционен апарат нямаше грешка, а и Де Вака знаеше как да го управлява.
— Готова съм за запаметяване на данните.
— Искам картина от шестнайсет различни ъгли.
Де Вака въведе няколко команди и апаратът показа шестнайсет различни картини.
— Готово — обяви тя.
— Да изпратим резултата в главния компютър.
Данните от апарата се прехвърлиха по подземен кабел в главния суперкомпютър на „Джиндайн“ в Бостън. Задачите от „Маунт Драгън“ се изпълняваха с приоритет и компютърът веднага започна да преработва данните от рентгеновата дифракция в триизмерен модел на молекулата на белтъка от капсулата на вируса. След едноминутна пауза готовият модел се появи на монитора в лабораторията — невероятно сложен комплекс от разноцветни сфери.
Карсън надникна над рамото на Де Вака:
— Готово.
— Такива ужасни страдания причинява, а гледай колко е красиво — отбеляза тя.
Карсън погледа известно време екрана като хипнотизиран. След няколко минути се изправи:
— Хайде сега да пречистим съдържанието на другата епруветка с електрофореза. След малко ще започне обеззаразяването на Камерата, трябва да излезем за час-два. След това ще продължим.