Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
Карсън излезе от Камерата, свежият утринен въздух му подейства ободряващо. Той бе уморен, но в същото време кипеше от възбуда. Въпреки предстоящите задачи той чувстваше, че успехът е близо.
Влезе в административната сграда и се запъти към кабинета на Сингър на втория етаж. Вратата на директора бе открехната и в коридора падаше лъч жълтеникава светлина.
Карсън влезе. Сингър седеше до камината. Пред него стоеше друг мъж, с гръб към Карсън: мъж с вързана на опашка коса и тропически шлем.
Сингър вдигна поглед:
— А, Гай. С Най тъкмо обсъждахме няколко поверителни въпроса.
Карсън пристъпи към него:
— Джон, има нещо, което ще ти…
Най се извърна рязко, вдигна ръка, за да го прекъсне. Сингър се наведе към масичката, за да оправи едно списание.
— Гай, хайде друг път.
— Доктор Сингър, много е важно.
Сингър отново го погледна, на лицето му се четеше удивление. Очите му бяха необичайно зачервени. Сякаш не беше чул думите на Карсън. Директорът вдигна едно малахитово яйце от масичката и започна да го върти.
Най погледна мрачно Карсън, скръсти ръце:
— Е? Какво е толкова важно?
Сингър остави яйцето и внимателно се намести в креслото. След това протегна ръка и разсеяно докосна всеки предмет върху масичката.
— Карсън? — повтори по-остро Най.
Директорът погледна Карсън, сякаш бе забравил за съществуването му; очите му сълзяха.
Изведнъж Карсън си спомни и други образи. Тика на Брандън-Смит, постоянно да потърква бедрата си. Безупречната подредба на дреболиите върху бюрото й. Начина, по който Вандеруогън внимателно търкаше и подреждаше съдовете и приборите, преди да забие вилицата в окото си.
Окото му! Очите и на тримата бяха зачервени.
Изведнъж той разбра всичко с ужасяваща яснота.
— Не е чак толкова спешно — каза и се отдръпна към вратата.
Най го изпрати с изпитателен поглед. След това, без да продума, пристъпи към вратата и я затръшна.
В тъмния салон на института Скоупс изми грижливо ръцете си. След това закрачи нервно, докато чакаше хеликоптера, който щеше да го откара в Бостън. От прозорците на стаята се откриваше зрелищна гледка към бурния океан, но завесите бяха спуснати.
Скоупс спря рязко. Бързо отиде при лаптопа и го включи в един контакт. Институтът имаше връзка с мрежата „Флашнет“, откъдето с личната си парола Скоупс можеше да проникне в системата на „Джиндайн“.
От няколко дни нещо все го глождеше; нещо, което най-после му се изясни при дискусията с репортера от „Глоуб“. От осведомеността на Левин за x-flu и за нещастието с Брандън-Смит ставаше ясно, че професорът черпи информация от източник в самата „Джиндайн“. Досега обаче не се беше замислял за времето, когато е била получена тази информация.
Левин знаеше подробности за x-flu, които дори любопитният Тийс не беше научил, преди да пристигне в „Маунт Драгън“. Левин бе изнесъл данните в предаването на Сами Санчес, докато Тийс още се ровеше в Ню Мексико. А „Маунт Драгън“ нямаше никаква друга връзка с околния свят освен през компютърната система на компанията. Само Скоупс имаше достъп до тази система. Сигурен беше, защото лично се беше погрижил да е така.
Това означаваше, че източникът на Левин беше не просто в „Джиндайн“, а в самия „Маунт Драгън“. А това значеше, че професорът се е добрал по невиждан досега начин до системата.
Скоупс се включи в мрежата на „Джиндайн“. След секунди той вече се намираше в район, до който само той имаше достъп. Напипваше пулса на цялата компания: можеше да преглежда огромни количества информация по научните проекти, кореспонденцията, всички програми и разговорите, провеждани в реално време от служителите му през последните двайсет и четири часа. С няколко команди той влезе в района, съдържащ една-единствена голяма програма, която сам бе нарекъл Сайфърспейс — Цифропространство.
Бавно на екрана му се появи карта на област, която нямаше подобна на себе си в целия свят; картата на киберпространството на „Джиндайн“. Сайфърспейс имаше пряк достъп до оперативната система на компанията и можеше да трансформира всички данни, архиви и активни програми в образи и звуци. От колонките на лаптопа се разнесе странен напевен шепот. На незапознатия пейзажът върху екрана можеше да се стори нереален и объркан, но Скоупс, който обичаше да се скита по цяла нощ из тази странна въображаема джунгла, го познаваше по-добре от собствения си дом.
Той заскита из компютърно създадения свят, започна да наблюдава, да се ослушва. За момент се поблазни да се усамоти в едно много специално, тайно местенце, но си даде сметка, че няма време.