Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Възлюбени мои! — изрече Бог-Императора.

Гласът му отгърмя над вдигнатите нагоре глави, пренесен и до най-отдалечените кътчета с помощта на изкусно изработените иксиански усилватели, прикрити в Царската кола.

Пламналите от напрежение лица на жените изпълниха паметта на Айдахо с някогашното предупреждение на Лито: „Не ги предизвиквай, защото гневът им е смъртоносна заплаха!“

Да, на това място не можеше да не му се повярва. Само една негова дума щеше да е достатъчна те да разкъсат на парченца всеки посочен. Нямаше никакво съмнение по този въпрос. Щяха да го сторят! Почувства в самия себе си началото на промяна и преоценка на Говорещите с риби в качеството им на войскова сила. Личната заплаха не би ги спряла. Те служеха на Бога!

Царската кола изскърца леко, когато Лито изви нагоре челните пръстеновидни участъци на тялото си и повдигна глава.

— Вие сте крепителките на вярата! — изрече той. Присъстващите отговориха в един глас:

— Господарю, ние изпълняваме!

— В мен вие живеете безконечно! — продължи Лито.

— Ние сме вечността! — извикаха те.

— Обичам ви така, както не обичам другиго!

— Обичаме! — направо изпищяха те.

Айдахо потръпна.

— Предавам ви моя обичан Дънкан! — изрече Лито.

— Обичаме! — повториха те своя писък.

Този път голата затрепери с цялото си тяло. Почувства как всеки момент ще припадне от изблика на толкова много ласкателство. Искаше да избяга оттук и същевременно желаеше да остане, за да го приеме. Да, тази зала бе изпълнена с мощ. С цялата мощ на властта!

Лито каза с по-тих глас:

— Сменете Караула.

Жените сведоха глави — само с едно движение и без никакво колебание. Вдясно от Айдахо се появи нова редица от облечени в дълги бели рокли. Те влязоха в откритото пространство под перваза и Дънкан забеляза, че някои носят бебета и деца на не повече от една-две години.

Благодарение на беглото обяснение, което бе получил по-рано, той разбра, че това са жените, незабавно прекратяващи участието си в полковете на Говорещите с риби. Някои от тях щяха да станат жрици, а други да се посветят изцяло на майчинските задължения… Но нито една всъщност не напускаше службата си, посветена на Бог-Императора.

Докато гледаше децата, Айдахо не преставаше да мисли какъв отпечатък ще остави този спомен най-вече върху отрочетата от мъжки пол. Без съмнение те щяха да пренесат тайнството му през целия си живот, макар че самият спомен най-вероятно щеше да бъде загубен за съзнанието; но отсега нататък той винаги щеше да съществува като постоянно променящи се душевни отзвуци.