Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Айдахо само поклати глава.

Полагайки усилия да схване смисъла на предстоящото събитие, той бе попитал Лито още при първата възможност след пристигането им в Онн: — Какво става на Празничния ден на Сайънок?

— Нищо особено — заедно приемаме нафора. Дори аз взимам.

— Прилича ли на ритуала от Оранжевата Католическа Библия(*)?

— О, не! Не е от моята плът. Всичко се заключава в Споделянето. Напомня им се, че те са само женски същества така, както ти си само мъжки индивид, докато аз съм цялото. И те споделят единението с това цяло.

На Айдахо не се понрави поставеното ударение:

— Как така само мъжки индивид?

— Дънкан, знаеш ли кому се присмиват те по време на Празника?

— Не.

— На мъжете, които са ги обидили. Заслушай се в тихите разговори, дето водят помежду си.

Тогава голата бе приел думите му като предупреждение: Не засягай Говорещите с риби. Не ги предизвиквай, защото гневът им е смъртоносна заплаха.

Сега, движейки се с маршова стъпка пред Лито в тунела, той разбра, че правилно е чул изречените думи, но не е схванал абсолютно нищо от смисъла им. Подхвърли през рамо:

— Не го разбирам аз това Споделяне.

— На ритуала ще бъдем заедно. Ще го видиш. Ще го почувстваш. Моите Говорещи с риби са хранилище на особено познание, както и на само тяхна си непрекъсната линия. Сега и ти ще вземеш участие и това ще ги накара да те възлюбят. Слушай ги внимателно. Те са открити за всичко, свързано със сходство и влечение. С гальовните слова, които си разменят, казват достатъчно.

Още думи — помисли Айдахо. — И още загадъчност.

Забеляза, че тунелът постепенно се разширява, а таванът се извисява все по-нагоре. Имаше повече светоглобуси, настроени в наситено оранжевия цвят от спектъра. На около триста метра пред себе си видя високо извисената дъга на открито пространство, в тъмночервената светлина, на което различи сякаш светещи лица, запълнили го равномерно вляво и вдясно. Плътната черна стена под лицата очевидно бе образувана от облечени тела. Миризмата на пот, предизвикана от вълнение, беше много силна.

Когато наближи чакащите жени, Айдахо зърна вече сторената пътека между тях, както и платформата, която леко се издигаше до нисък перваз вдясно. Огромният сводест таван се извисяваше високо над жените, а гигантското пространство под него бе осветено от светоглобуси, настроени в яркочервено.

— Изкачи се по платформата — нареди му Лито. — Спри точно в центъра на перваза и се обърни с лице към жените.

Айдахо вдигна дясната си ръка в знак, че е чул заповедта. Когато се появи във височината на откритото пространство, размерите на затворената площ буквално го изумиха и изпълниха със страхопочитание. Изкачвайки се към перваза, той оформи задача към подготвените за целта очи; скоро вече (макар и с приблизителна точност) знаеше, че страната на почти невероятната зала беше дълга поне хиляда и сто метра, а залата всъщност представляваше квадрат със заоблени ъгли. Цялата беше изпълнена с жени. Айдахо си спомни, че това са само подбрани представителки на пръснатите нашир и надлъж полкове на Говорещите с риби — по три от всяка планета. Сега стояха тук и телата им бяха така плътно притиснати едно до друго, че той очакваше всеки момент някоя от тях да припадне. Бяха освободили пространство от около петдесет метра покрай перваза, където Айдахо спря, за да обозре сцената. Отвсякъде го гледаха лица, лица, лица…