Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Говорещите с риби и техните чеда прекарваха живота си, „подвластни на вълнение, непознато на повечето от останалите“.

Какво ли ще стане с децата на Ирти? — запита се Айдахо. — Дали моят предшественик е стоял тук и е гледал своята облечена в бяло жена, споделяща ритуала на Лито!

А какво всъщност ми предлага сега той!

С тези жени-воини някой амбициозен командир можеше да завладее Империята. Би ли могъл впрочем? Не, поне докато Лито е жив… Защото самият той твърдеше, че жените не са агресивни и войнствени „по природа“.

И още, беше заявил:

— Не го събуждам, нито го развивам в тях. Те познават повтарящия се на всяка десета година модел на царския празник, на смяната на Караула, благославянето на новото поколение, тихото мълчание за падналите сестри и за обичните, отишли си завинаги. Сайънок след Сайънок отминава, отмервайки реален за сетивата срок. Самата промяна се превръща в собственото си отсъствие.

Голата вдигна поглед от жените в бяло и техните деца. Огледа напреко множеството смълчани лица, припомняйки си, че това бе само сърцевината на една почти невъобразима с размерите си военна сила, разпростряла паяжината на женската си същност върху цялата Империя. Сега вече можеше да повярва на думите на Лито:

„Силата не отслабва. Напротив, с всяко десетилетие тя става още по-голяма.“

Но с каква цел? — запита се Айдахо.

Той погледна към Бог-Императора, който вдигаше ръце за благослов над залата с неговите хурии.

— А сега ще минем между вас — каза Лито.

Жените под перваза отвориха път, отдръпвайки се заднешком. Пролуката навлизаше все по-навътре в огромното им множество, също като пукнатина, появила се върху земната повърхност след някой страховит катаклизъм.