Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
539. Ако току-що цитираните свидетелски показания на генерал Майърс са коректни, тогава твърдението на NORAD, че е наредило излитането на изтребителите в 8:46, се отклонява с поне 51 минути. Доколкото ищцата знае, нито президентът Буш, нито вицепрезидентът Чейни, нито генерал Майърс са били питани публично да обяснят как генерал Майърс си е формирал убеждението, че никакви самолети не са излетели до поне 9:37 ч. и дали е вярно, че два изтребителя са излетели от „Отис“ за Ню Йорк в 8:52, но са пристигнали едва 19 минути по-късно.
540. Макар че — отново — изглежда крайно невероятно — ако изтребителите бяха излетели, както твърди NORAD, генерал Майърс да не знае този факт, когато се появява на собственото си изслушване за потвърждаване на 13 септември, говорителят на NORAD, майорът от военноморските сили Майк Снайдър, също твърди, че никакви изтребители не са излитали, преди Пентагонът да е ударен. Едва тогава според майор Снайдър армията е осъзнала мащаба на атаките и е издала заповеди за излитане във въздуха.
541. Ако атаките от 11/9 са били напълно под контрола на ислямистки фанатици, възнамеряващи да причинят най-голямата щета на САЩ, е любопитно, че Полет 11 и Полет 175 са подминали ядрения комплекс „Индиан Поинт“ в Бюкенън, Ню Йорк, окръг Уестчестър. Ищцата вярва и въз основа на информацията и убежденията си твърди, че макар Предприятието да не причинява жертви и щети на недвижима собственост в истински огромния мащаб, който би се постигнал, ако двата самолета бяха разбити в ядрени електроцентрали, то все пак е изчислило, че за да се квалифицира като „катастрофално и катализиращо събитие“, което ще „шокира и внуши страхопочитание“ у Конгреса и американската общественост, така че да приемат един Оруелов „Патриотичен закон“ и „празен чек“ за водене на война в нефтените полета на света, трябва да бъдат ударени и двете кули на Световния търговски център и да се предизвикат поне няколко хиляди жертви.
542. В съответствие с анализа на ищцата е фактът, че докато президентът Буш, вицепрезидентът Чейни, NORAD, FAA, Тайните служби и други агенции имат конферентен разговор „няколко минути след“ 8:46, по което време всички участници в конференцията е трябвало да знаят, че (1) Северната кула е ударена и (2) Полет 175 се спуска към Ню Йорк Сити, от всички индикации на никого от тези отдадени пазачи на обществената безопасност не хрумва, че трябва да уведомят градските власти в Ню Йорк. В резултат от около 8:55 до малко след втория удар в Южната кула на Световния търговски център се излъчва обществено известие, заявяващо, че сградата е в безопасност и хората могат да се върнат в офисите си. Да повторим: Предприятието не желае чак толкова „шок и ужас“, колкото биха възникнали от два удара върху ядрената електроцентрала „Индиан Пойнт“, но е имало твърде добра представа за това, от колко шок и ужас — и колко много мъртви тела — има нужда, за да постигне целите си.
543. Авиодиспечерите в Ню Йорк Сити се оплакват след това, че сблъсъкът на Полет 11 е потвърден пред тях само минута или две, преди Полет 175 да се е разбил в 9:03. Освен това на тях не им е казано, че Полет 175 предизвиква притеснения, до мигове, преди той да се разбие. Дори пилотите на изтребители, които може да са били на път към Ню Йорк от „Отис“ — а може и да не са били — изглежда, са неинформирани. Един пилот, майор Даниъл Наш, заявява, че не може да си спомни да му е било казвано за разбиването на Полет 11. Подполковник Дъфи и майор Наш (двамата предполагаеми пилоти на F–15 от „Отис“] отричат да им е било казано за похищението на Полет 175 преди разбиването му в Южната кула. Майор Наш предполага, че дори ако е стигнал до Ню Йорк преди Полет 175, не би могъл да свали този самолет, защото решението това да се направи е трябвало да се вземе от президента, който в 9:03 е твърде ангажиран с децата в класната стая във Флорида.
544. Дори ако се разглежда в светлина, която е най-благоприятна за обвиняемите от Предприятието, изложеното по-горе показва следното. Съществува огромна, необяснена пропаст между времето, когато NORAD трябва да е научило за отклонението на Полет 11 — към 8:24 ч. — и времето, когато твърди, че е научило за това събитие — 8:40 ч. Дори ако приемем на доверие съмнителното твърдение на NORAD, че е научило за похищението на Полет 11 едва в 8:40 ч. NORAD пропилява шанса да прихване Полет 11. Историята на NORAD за „попарената маймуна“ е очевидно фалшива. Изтребителите F–15, отлитащи от „Отис“ дори толкова късно като 8:52, са можели — без никакви прекомерни усилия — да стигнат до Ню Йорк навреме, за да прихванат Полет 175. Несъответствията в разказите на NORAD (и на генерал Майърс) са многобройни, значителни и силно подозрителни. Ако е била нужна президентската власт, за да се свалят пътнически самолети, насочени към големи сгради, такава заповед е можело — и е трябвало — да бъде получена по време на конферентния разговор, който е започнал малко след 8:46 ч. Шокиращо е, че когато Полет 175 приближава към Южната кула, продължават да се излъчват съобщения, че сградата е в безопасност. Имайки предвид броя и висшия статус на участниците в конферентния разговор, най-малкото е изключително трудно да се припише на объркване или стрес провалът в уведомяването на градските власти на Ню Йорк, че втори пътнически самолет (отклонил се от курса и без никаква връзка с авиодиспечерите) се спуска над града. Стотици хора можеха да бъдат спасени, ако такова предупреждение беше дадено. Същевременно ако двете кули на Световния търговски център не бяха сринати до облаци от фина пепел, ако поне едната кула беше останала само с неколкостотин жертви, може би обществеността нямаше да е шокирана до такава степен, че да одобри военните приключения и атаките срещу конституционните свободи, които администрацията на Буш II отдавна е била замислила, много преди 11/9.