Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

520. Авиодиспечерите подозирали, че нещо не е наред, но може да са били объркани, защото бутонът на предавателя за локализиране в кризисна ситуация не е бил активиран. В 8:20 ч. обаче Полет 11 престава да предава радиосигнала си IFF (Identify Friend or Foe [„Идентифицирай приятел или враг“]) и по това време самолетът очевидно се е отклонил от курса. В резултат „около 8:20“ бостънското ръководство въздушно движение решава, че Полет 11 вероятно е бил отвлечен. Започвайки в 8:24:38 ч., бостънските авиодиспечери чуват нещо, за което смятат, че са гласовете на похитителите в пилотската кабина на Полет 11 да излъчват съобщение до пътниците: „Имаме няколко самолета. Просто стойте спокойно и всичко ще е наред. Връщаме се на летището.“ Авиодиспечер отговаря: „Кой се опитва да ми се обади?“. Очевидно похитителят продължава: „Всичко ще бъде наред. Ако се опитате да правите някакви ходове, ще поставите в опасност себе си и самолета. Просто стойте спокойно.“ Един бостънски авиодиспечер по-късно казва, че незабавно след като чул този глас, „знаел на мига, че си има работа с похищение“.

521. Точно в 8:25 бостънското ръководство въздушно движение уведомява другите контролни центрове за очевидното похищение на Полет 11. Това е 26 минути преди сблъсъка със Северната кула на Световния търговски център. Изумителното е, че според NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) не им е било съобщено за похищението до 8:40 — петнадесет минути, след като другите контролни центрове са уведомени, че Полет 11 е бил отвлечен, и двадесет минути след изключването на IFF-радиосигнала на Полет 11, което поражда подозрението, че той е бил похитен.

522. Така военновъздушната защита на страната по някакъв начин не работи в 8:20 ч. на 11/9. Правилата на FAA (Федералната администрация по авиация), които са в сила по онова време, заявяват: „Смята се, че кризисна ситуация със самолет съществува… когато: … Има неочаквана загуба на радарен контакт със самолета“. Освен това правилникът продължава: „Ако… се съмнявате каква ситуация представлява криза или потенциална криза, действайте така, сякаш е криза“.

523. Според репортаж на MSNBS съществено отклонение от курса се „смята за истинска криза, подобно на полицейска кола, която лети по магистралата с включени сирени и със 100 мили в час“ и води до бързо вдигане във въздуха на изтребители, за да се провери какъв може да е проблемът. Същевременно по причини, които все още не са обяснени, на 11/9: „Сякаш не е иззвъняла аларма… Паузата тук ще трябва да се разследва.“

524. Тази 15-минутна пауза от 8:25 до 8:40 е критична, като че ли на NORAD са били нужни пет минути, за да осъзнае сигнала за тревога и да издаде заповед за излитане на изтребителите от базата „Отис“, на пилотите са трябвали допълнителни пет минути, за да се вдигнат и са пътували приблизителните 188 мили до Манхатън с малко по-висока скорост от половината на максималната възможна за техните изтребители F–15 от 1875 мили в час. Изтребителите са можели да бъдат в Ню Йорк Сити, преди Северната кула да е ударена в 8:46 ч.

525. А дори ако изтребителите от „Отис“ не са можели да пристигнат в Ню Йорк навреме, за да прихванат Полет 11, от съществено значение за ищцата е, че — и това не може да се отрече — ако в 8:25 ч. е било ясно, че Полет 11 е похитен и разбира се, се отправя в посока Ню Йорк, не може да се повярва, че изтребителите не са можели да бъдат вдигнати във въздуха, преди Полет 175, в който е бил съпругът на ищцата, да се удари в Южната кула на Световния търговски център в 9:03 ч. Давайки пет минути (от 8:25 до 8:30), за да може NORAD да потвърди и да предаде информацията на „Отис“, и шест минути (от 8:30 до 8:36), за да излетят пилотите, те щяха да имат 27 минути, за да изминат 188-те мили от „Отис“ до Ню Йорк Сити. Това би изисквало изтребителите F–15, чиято максимална скорост е 1875 мили в час, да летят със средна скорост от 6.96 мили в минута, или около 417 мили в час — скорост почти за разходка за свръхзвуковите самолети.