Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

558. За да прикрие това, което ищцата твърди, че е „заповед за неизлитане“ и че на NORAD е било заповядано и то е разрешило Полет 77 да продължи, докато не се удря в Пентагона, NORAD предлага най-слабата от всички измислици: че не е имало юрисдикция и че е отговорност на правоналагането, а не на NORAD да се справи със самолет, който се е запътил към Вашингтон от вътрешността на страната, като задачата на NORAD била ограничена само до спиране на самолети, идващи от чужбина, предполагаемо през Атлантическия океан. Тази версия няма никакъв смисъл. Първо, твърди се, че самолетите от „Отис“ са летели над вътрешността на страната, за да стигнат до Ню Йорк Сити. Второ, малко „правоналагащи“ агенции имат изтребители или някакво ефективно средство (неподпомогнати от армията), за да се възправят срещу атаки със самолети, възникващи вътре в САЩ и канещи се да се взривят в сгради. Трето, ако NORAD може да пази Вашингтон само от въздушни атаки, възникващи извън САЩ, няма смисъл да държиш най-близките и (с изключение на разположения далеч „Отис“) единствените изтребители в „Лангли“, която е разположена навътре в сушата, а не в „Ендрюс“ (или някаква друга база, по-близо до бреговата линия). И накрая, ако изтребителите F–16 от „Лангли“ са получили задачата да прихванат Полет 77, дали надеждата е била, че „терористите похитители“, относително неумели пилоти, контролиращи трудно управляеми, невъоръжени пътнически самолети — от уважение към скрупулите на NORAD по отношение на юрисдикцията — ще се присъединят към изтребителите F–16, за да излязат от САЩ и да летят над Атлантическия океан?

559. Неуспехът да се спре ударът срещу Пентагона става още по-изобличителен, ако човек отчете, че — след като започват да валят обаждания от пожарни команди, предлагащи доброволна помощ — не е било необходимо да се ограничават възможните реакции до „Лангли“ или „Отис“. Минути след втория удар срещу Световния търговски център е очевидно на всеки, че нацията е атакувана. Обаждания започват да валят в NORAD и секторните оперативни центрове, питащи: „Какво можем да направим, за да помогнем?“. Командирът на Въздушната национална гвардия в Сиракюз, Ню Йорк, казва на полковник Робърт Мар, отговарящ за североизточния американски сектор на NORAD: „Дайте ми десет минути и аз ще ви осигуря стрелци. Дайте ми 30 минути и ще имам «търсачи на жега» [ракети]. Дайте ми час и ще ви дам AMRAAM293.“ Мар отвръща: „Искам всичко“.

560. Твърди се, че полковник Мар е казал: „Хващайте се за телефоните. Обадете се на всяка единица от Националната гвардия в страната. Подгответе се за излитане на самолети. Страната е под атака.“ Друг командир от NORAD, генерал-майор Ерик Финдли, твърди, че той и персоналът му незабавно са наредили излитането на колкото е възможно повече изтребители. Въпреки това, при цялата искреност на полковник Мар и генерал Финдли, изпълнението не е на висотата на реториката. Отговорът на ген. Мар на Въздушната национална гвардия от Сиракюз може да е забавил излитането на самолети, докато тя очевидно би могла да има самолети с някакви оръжия на борда във въздуха, летящи към Вашингтон, към 9:20, които биха стигнали до столицата преди Полет 77.