Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Зоуи беше зад волана, а Магьосника държеше включения радиоскенер и подслушваше радиочестотите за предавания.
Малко преди залез скенерът улови съобщение на военните до всички правителствени сили, с което им нареждаше да следят за появата на компактен модел на „Ланд Роувър“ — също като техния, — в който пътуват лица, отговарящи на тяхното описание: руса жена, възрастен мъж с брада, може би трети мъж и две деца.
Зоуи изруга. Радиоуправляеми безпилотни самолети патрулираха въздуха над Кения. Руандийската армия претърсваше страната за тях. Сякаш всички в Африка бяха тръгнали по следите им.
И подобно заключение не бе никак далече от истината.
Тя не знаеше, че дванайсет часа по-рано по инструкции от Лешояда бяха направени многомилионни преводи с начална точка хазната на Саудитска Арабия до десетина отчаяно бедни и безнадеждно корумпирани африкански режима. Всеки превод бе съпроводен с обяснителна бележка:
Открийте черен „Боинг 747“, за който се предполага, че ще кацне аварийно някъде из Централна Африка. На него се намират поне двама бегълци от бялата раса: старец с дълга бяла брада, жена с руса коса с розови връхчета, а вероятно и трети мъж — новозеландски пилот. С тях има две деца: момиченце от египетски произход също с розови връхчета на косата и малко чернокожо момченце с очила.
Всяка африканска нация, която вземе участие в издирването, ще получи $50 милиона просто за усилията си.
Страната, която открие бегълците и залови стареца и момиченцето, ще получи допълнително $450 милиона.
И сега поради наградата от половин милиард долара за главите им по следите им бяха поне десет африкански нации в най-опасния район на света.
Африка.
В ерата на джипиес спътници и бързите пътувания по въздух е лесно да се каже, че светът е малък, но Африка е доказателство, че подобно твърдение е лъжа.
Африка е огромна и въпреки вековете географски изследвания голяма част от покритите й с джунгли централни райони остава недокосната от съвременния човек. Външните й територии — като Нигерия с нейния петрол и Южна Африка с нейните диаманти — отдавна са плячкосани от европейските нации, но безкомпромисният характер на вътрешността й се противопоставя успешно вече петстотин години на опитите за проникване.
Изолацията върви ръка за ръка с тайнствеността, а мистериите на Африка са многобройни.
Мистерия например е племето догони в Мали. Макар да са примитивно племе, догоните от векове знаят, че звездата Сириус в действителност е тройна — тя има два спътника, невидими за невъоръженото човешко око, известни с безличните имена Сириус В и Сириус С. Използващите телескопи западни астрономи откриха това едва в края на 20-и век.
В древните си предавани от уста на уста легенди догоните твърдят, че звездите всъщност са слънца — факт, който е поразително, че се знае от примитивно племе.
Как точно догоните знаят онова, което знаят, е една от мистериите на Африка. Работата е в това, че те не се единственото африканско племе, което знае необичайни и древни тайни.
В центъра на огромния материк Африка се намира мъничка страна, известна под името Руанда.
Хълмиста и скрита под джунглите, тя е широка едва 200 километра и с лекота би се поместила на мястото на щата Кънектикът — един от най-малките в Съединените щати.
Разбира се, светът вече знае за 800 000 члена на племето тутси, избити от етническите хуту в продължение на само един месец, по време на безразборното клане през 1994 година, когато убийците използвали мачете и набити с пирони тояги, наричани масу. Само за един месец от лицето на земята изчезнаха 10% от 7,5-милионното население на Руанда.
Много по-малко се знае обаче за трагедията на оцелелите след геноцида: многото тутси, които не били убити или ръцете им не били отсечени от размахващите мачете хуту. Днес не е необичайна гледката на едноръки местни жители, занимаващи се с ежедневната селскостопанска работа.
Отчаяно бедна, загубила значителна част от населението си в резултат на безпрецедентното клане и неразполагаща с нищо, което светът би желал да купи от нея, Руанда е грозен пример за най-лошите страни на човешкия характер.
Това е черната дупка на Черния континент.
Вечерта спряха фриландъра зад изоставена църква в южната част на провинция Кибуе и го покриха с клони и мръсно чергило.
Църквата бе ужасяваща гледка.
Стените й бяха надупчени от куршуми, около дупките все още личеше размазана засъхнала кръв. Никой не бе направил дори опит да я почисти в десетилетието след 1994 година.
Зоуи стоеше зад църквата и се взираше в тъмнината, стиснала МР–5. Магьосника и децата бяха вътре.