Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Течността под него бе смес от вода и арсен. Макар мината да не се водеше за златна, от време на време миньорите откриваха в стените следи от злато и използваха арсеновия басейн, за да го отделят от земната маса. Басейнът се използваше и за наказване на онези, които биваха залавяни да крият злато в телата си — оковаваха крадците в клетката, спускаха ги в басейна и ги давеха в тъмната гъста течност.
За голяма изненада на пазачите Вълка и хората му не се вълнуваха особено от намереното злато и с охота позволяваха на слугите си да задържат изкопаното от робите.
Вълка и подчинените му се вълнуваха от нещо много по-различно — нещо, което според древната легенда лежеше заровено някъде в подобните на кули каменни постройки в стените на мистериозната подземна пещера.
Вълка изгледа жалката фигура на Мечо Пух, увисва в клетката над смъртоносния басейн.
— Нека пазачите го принесат в жертва на своя бог. На нас той повече не ни трябва.
В този момент двама души излязоха от сенките и пресрещнаха Вълка.
Единият пристъпи напред.
Беше Лешояда.
— Американецо — той погледна лукаво Вълка, — моето правителство започва да губи търпение. Ти пристигна при Абу Симбел твърде късно и Стълбът замине. Знаеш каква беше сделката: ние получаваме първия Стълб с наградата към него, а ти — втория.
— Знам сделката, саудитецо — отговори Вълка. — Ще си получите първия Стълб, но не преди да сложим ръка на втория. Познавам те, Лешояде. Знам и методите ти: известни са случаи, когато си изоставял съюзниците си, след като си постигал своите цели, но преди да бъдат постигнати и техните. Затова искам да съм сигурен, че ще мога да разчитам на твоята вярност поне докато трае мисията. Първият Стълб не е в ръцете ни — притежава го Макс Епер, — но до него можем да стигнем лесно. По-скоро вторият ни създава малък проблем.
— Защо? — попита Лешояда.
— Самолетът на капитан Уест бе забелязан за последно да лети на юг в Африка. Те отиват за втория Стълб, който е в племето неета в Централна Африка. Но неета са неуловими.
— Епер смята, че може да ги открие — каза Лешояда.
— В такъв случай, като намерим него, ще открием и неета, а значи и Стълба. Това би трябвало да устрои дома Сауд, Лешояде, защото заловим ли Епер, ще се сдобием и с вашия Стълб. Ето още един мотив да ми помогнеш сега: обади се на твоите хора и ги накарай да отворят хазната си и да наемат армиите на всяка африканска нация между Судан и Южна Африка със задачата да охраняват всеки път, всяка река и всяка граница в Централна Африка. Ловеца е мъртъв, а Магьосника бяга… не вярвам да е трудно да го намерим. Време е да сложим край на амбициите им.
Вълка стъпи в асансьора, съпровождан от Мао, Рапирата и Ножа, и клетката запълзя покрай стената нагоре. Лешояда и спътникът му останаха долу. След малко четиримата излязоха от мината през изкопана в земята дупка, намираща се на 70 метра над пода на пещерата.
Ножа попита:
— Достатъчно ли е онова, което знае Магьосника, за да открием неета?
Вълка отговори, без да спира:
— Макс Епер е светилото в тази област и поне до момента всичките му заключения съвпадат с нашите. Дори да му се случи нещо и да умре, загубата няма да е непоправима, защото ние имаме собствени изследвания, на които можем да се осланяме. Освен това разполагаме и с наш експерт по тези въпроси, до когото винаги можем да се допитаме.
Той мина покрай още няколко етиопски пазачи и се изправи пред седналата в колата си широко усмихната Йоланте Комптън-Джоунс, видяна за последен път в безсъзнание на кея в Абу Симбел.
Лешояда и спътникът му стояха до подемния асансьор на дъното на мината. Спътникът на Лешояда бе пожелал да се задържат още малко тук.
Двамата тръгнаха през мината и спряха пред самотната клетка, висяща над арсеновия басейн.
С оковани към пръчките на клетката китки Мечо Пух приличаше на пленено животно.
От клетката бе невъзможно да види разговора между Лешояда, спътника му и Вълка при асансьора, така че когато сега ги забеляза да се приближават, сбърка присъствието им с предстоящо спасение.
— Братко! — извика той.
Ятагана — защото това бе спътникът на Лешояда — го изгледа безстрастно.
Мечо Пух раздруса прътите на клетката и викна:
— Братко, побързай да ме освободиш! Преди да са се върнали…
— Няма да се върнат — каза Ятагана. — Поне не скоро. Не и преди тази мина да е разкрила тайната си.
Мечо Пух замръзна и спря да друса прътите.
— Братко, нима не си тук, за да ме освободиш?