Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Може ли да поговорим насаме? Знам, че не е редно да те занимавам със служебни въпроси, но този не търпи отлагане.
— Разбира се. — Майра се разтревожи от потъмнелите й очи и пребледнялото й лице. — Какво се е случило, Ив?
— Искам да бъдем насаме — повтори по-младата жена, опитвайки се да прикрие чувствата си. — Предлагам да отидем в библиотеката.
Щом влязоха в просторното помещение, психиатърката възкликна от удоволствие и плесна с ръце.
— Тук е прекрасно! Какви невероятни съкровища са събрани в тази стая! Почти не останаха хора, които изпитват наслада, когато държат истинска книга. Много по-приятно е да седнеш с книга пред камината, отколкото да четеш текста, изписан на монитора.
— Рурк си пада по книгите. — Ив затвори вратата. — Става въпрос за теста на Руди. Не съм съгласна с някои заключения.
— Така и предполагах. — Майра обиколи помещението, с възхищение докосвайки няколко книги, сетне се настани на коженото кресло и приглади полата на елегантния си розов костюм.
— Хофман не е убиецът, когото търсиш, нито чудовище, каквото искаш да го изкараш.
— Не става въпрос какво искам, а…
— Сексуалната му връзка със собствената му сестра те тревожи, не можеш да се примириш с нея — прекъсна я Майра. — Смяташ, че тя е негова жертва също както ти си била жертва на баща ти. Но има голяма разлика, Ив. Пайпър не е дете, не е беззащитна и макар брат й да упражнява контрол над нея, не я насилва да има сексуална връзка с него.
— Руди я използва.
— Но и тя прави същото. Използват се взаимно. Съгласна съм, че той страда от маниакална ревност, но е и полово несъзрял. Мисля, че не може да осъществи полов акт с друга жена, освен със сестра си, което е убедително доказателство, че Руди не е убиецът.
— Изнудвали са го, а сега изнудвачът е мъртъв. Мъртъв е и човекът, който е ухажвал Пайпър.
— Имайки предвид всичко това, бях почти убедена, че тестът ще докаже способността му да убива. Ала останах излъгана. Хофман действително е склонен към насилие, когато е възбуден или под заплаха, но винаги действа импулсивно. Неприсъщо му е грижливото планиране, което е необходимо за извършване на убийствата, които разследваш.
— Според теб не остава нищо друго, освен да го пуснем на свобода — сопна се Ив.
— Кръвосмешението е противозаконно, но трябва да бъде доказано, за да се предприемат съответните наказателни мерки. Но мисля, че не това те смущава. Внушила си си, че трябва да накажеш Хофман и да освободиш сестра му от тиранията му.
— Не става въпрос за моето желание…
— Знам, скъпа. — Сърцето на Майра се късаше. Тя хвана ръката на Ив. — Престани да се самонаказваш.
— Едва сега осъзнавам, че заподозрях Руди, защото изпитвах отвращение към него. — Ив внезапно се почувства безкрайно уморена и седна до Майра. — И точно заради това навярно съм пропуснала най-важната улика, която да ми помогне да заловя убиеца.
— Действала си съвсем правилно. Ето, че Хофман отпадна от списъка на заподозрените.
— Загубих много време. Пренебрегнах интуицията си, която ми подсказваше, че Руди е невинен. Защото всеки път, когато разговарях с Пайпър, ми се натрапваше една и съща мисъл — че същото щеше да се случи и с мен, ако не бях убила онова чудовище. — Закри лицето си с длани, сетне машинално разроши късата си коса. — Господи, обърках всичко!
— Сподели тревогите си с мен.
— Няма смисъл.
— Довери ми се, миличка. — Майра нежно я помилва по страната.
— Изпитвам паника дори от наближаващите празници. Нямам представа с какви подаръци да зарадвам близките си хора, нито как да се държа…
— Това ли било? — Психиатърката се поусмихна и поклати глава. — Предколедното пазаруване изнервя дори най-спокойните хора. Реакцията ти е съвсем нормална.
— За първи път не съм сама, имам съпруг и приятели, на които държа и които да зарадвам с подходящ подарък.
— Лаская се от мисълта, че съм сред твоите приятели. — Майра отново я погали. — Когато дойде при мен, ми се стори разтревожена. Какво се е случило?
— Ами… ядосах се на Пийбоди. — Тя отново скочи на крака. — Представи си, тази вечер кавалер й е едно жиголо. Не отричам, че младежът е красив и елегантен, но… по дяволите, та той е като проститутка!
— Навярно те тревожи фактът, че изпитваш симпатия към него и същевременно го презираш заради професията му.
— Притеснявам се за Пийбоди. Чарлс твърди, че иска да има сериозна връзка с нея, а онази глупачка му вярва и ми се разсърди, задето се бъркам в личните й дела.
— Животът не е низ от удоволствия, скъпа моя; непрекъснато възникват конфликти и проблеми, а ти си прекалено чувствителна и тежко ги преживяваш. Ако Пийбоди е реагирала по-остро, то е защото на света няма човек, от когото да се възхищава и когото да уважава повече от теб.