Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Съгласна съм. Мисля, че той познава и двамата. Убедена съм, че Пайпър не е била „най-голямата му любов“. — Озоваха се във фоайето и тръгнаха към изхода. — Убиецът вече не действа по познатата ни схема. Тя не е от клиентките на агенцията. Според мен престъпникът е организирал нападението върху нея, за да привлече отново вниманието ни към Руди. — Замълча, докато седна зад волана на колата, ирландецът се настани на предната седалка. — Известно му е, че сме разпитвали Хофман, че съм го нарочила за убиец. Не е необходимо да купува нови гримове, тъй като не е успял да ги използва върху Сиси и балерината. Проклетникът не е глупав и знае, че ако се добере до Пайпър, подозренията отново ще паднат върху брат й. Този път не го е направил от „любов“, а за да ни насочи по лъжлива следа.
Фийни се облегна назад и машинално посегна към джоба си за пликче със захаросани бадеми, сетне си спомни, че съпругата му беше забранила да „носи подобни гадости на изисканото празненство“.
— Излиза, че е познавал Пайпър, тя също го е познавала. Може би сама го е пуснала да влезе.
— Никога не би отворила вратата на непознат, още по-малко на човек, преоблечен като Дядо Коледа. Дано Макнаб да открие някаква прилика, когато прегледа записите на охраняващата камера.
— Има предчувствието, че дисковете със записите са изчезнали.
Думите му се оказаха пророчески. Униформеният полицай, който охраняваше апартамента, съобщи, че в 21.50 камерите са били изключени.
— Няма следи от проникване с взлом — отбеляза Ив, след като внимателно огледа ключалките. — Пайпър поглежда през шпионката и вижда познато лице, ето защо бърза да отвори. Сигурна съм, че и дисковете от вътрешните камери също липсват.
Влязоха в апартамента. До огромния прозорец, от който се виждаше Пето авеню, стоеше бяла елха, украсена с кристални висулки и стъклени топки. На върха й вместо звезда беше поставено бяло гълъбче. Под елхата имаше красиво опаковани пакети.
В коридора бяха нахвърляни пликове и покупки. Ив си представи как Руди е влязъл, чул е писъците на сестра си, захвърлил е пликовете и е хукнал към спалнята. Тръгна по „следата“ от разпилени покупки и прекоси малкия салон, застлан с бял килим. Креслата бяха тапицирани в бяло, блестящите плотове на масите бяха с цвета на слонова кост. В многобройните стъклени вази бяха поставени разкошни букети от бели цветя.
Създаваше се усещането, че е стъпила върху облак. Внезапно почувства, че се задушава.
От другата страна на коридора се намираше залата за фитнес, обзаведена с различни гимнастически уреди и с басейн с минерална вода.
— Спалните са в дъното — промълви тя. — Въпреки че е тичал, Руди е стигнал до там едва няколко секунди след отварянето на входната врата.
Влезе в просторното помещение. Щорите бяха спуснати. До едната стена беше поставена голяма бяла тоалетка, върху която бяха наредени безброй разноцветни шишенца, бурканчета и тубички. „Никога досега не съм виждала такава огромна тоалетка“ — помисли си Ив, взирайки се в тройното гледало, над което бяха монтирани електрически лампи. Пред плота бяха поставени два тапицирани стола, което говореше, че Пайпър и Руди дори са се гримирали заедно.
Леглото във формата на сърце я накара да забели очи. Орнаментираната му рамка напомняше украса на торта. В бързината си престъпникът беше забравил белезниците.
— Този път не си е взел играчките. — Ив приклекна да разгледа отворената кутия със сребриста опаковка. — Най-сетне имаме улики, Фийни. Ето спринцовката и принадлежностите за татуировка. Какво ли е това? — Тя взе друга кутия, изработена от имитация на дърво, дълга шейсетина сантиметра. Когато я отвори, видя, че е пълна с гримове от серията „Природна красота“.
— Не разбирам от гримове, но ми се струва, че тези тук не са обикновени, а по-скоро са от типа, който използват актьорите.
Фийни се закиска по подражание на многобройните старци с червени одежди, които обикаляха нюйоркските улици. Наведе се и вдигна снежнобяла изкуствена брада.
— Може би все пак е дошъл маскиран.
— Според мен първо я е упоил, после по навик се е преоблякъл. Представям си как е влязъл в апартамента, инжектира й е приспивателното, после я е завързал за леглото. Едва след това се е преоблякъл. Направил е татуировката, гримирал е жертвата си по свой вкус, като е действал бавно и методично. Пайпър е започнала да идва на себе си… — Ив с присвити очи оглеждаше леглото и сякаш си представяше цялата сцена. — Тя се е свестила. Била е дезориентирана, объркана. Опитала се е да се освободи от белезниците. Познавала е нападателя и е знаела какво я очаква. Може би той й е говорил, докато е разрязвал дрехите й.