Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Радвам се за теб — нетърпеливо го прекъсна Ив. — Но едва ли съм най-добрият съветник, когато става въпрос за жени.
— С тях се справям и сам. — Сякаш, за да докаже твърдението си, Чарлс намигна на Пийбоди и тя се изчерви от удоволствие. — Но да се върнем към моя разказ. Бях решил да се възползвам от предложението на онази дама, но за всеки случай започнах да я разпитвам, за да разбера накъде бие…
— Премини към същността на въпроса.
Красавецът се приведе и заяви:
— Приятно ми е да те държа под напрежение, лейтенант Сладурче. — Двамата не обърнаха внимание на Пийбоди, която се изкиска щом чу непочтителното обръщение. — Мацката взе да ми разказва как се скарала с гаджето си. Буквално ме засипа с подробности, осведоми ме, че онзи мръсник й изневерявал с някаква червенокоса. Отгоре на всичко си бил въобразил, че може да изкупи вината си, като снощи й изпратил подарък по Дядо Коледа.
Ив рязко вдигна глава.
— Продължавай.
— Ето, че привлякох вниманието ти. — Той доволно се усмихна. — Моята събеседничка ми разказа как снощи около десет някой позвънил на вратата й. Погледнала през шпионката и видяла белобрад старец с червена мантия, който държал голяма кутия, опакована със сребриста хартия. — Чарлс поклати глава. — Като чух това, сърцето ми така затуптя, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми. А мацката продължаваше да бърбори как решила да не отваря и да не приема жалкия подарък, с който онзи мерзавец искал отново да спечели благоволението й.
— Не го е пуснала да влезе — прошепна Ив.
— Тя дори не осъзнаваше, че това е спасило живота й.
— Случайно да знаеш каква е по професия?
— Балерина.
— Съвпада… — промълви Ив. — Дай ми името и адреса й.
— Черил Залата, живее на Двайсет и осма улица. Не знам номера.
— Ще я намерим.
— Слушай, не знам дали съм постъпил правилно, но й казах истината. Току-що бяха излъчили интервюто ти с Надин Фарст, затова реших, че вече не съм длъжен да пазя в тайна похожденията на мнимия Дядо Коледа. Помолих Черил да включи телевизора си, сетне й съобщих всичко, което знаех. Тя здравата се паникьоса и заяви, че незабавно ще напусне града. Ето защо се съмнявам, че ще я намерите.
— Ако е избягала, ще взема разрешение да обискирам жилището й. Правилно си постъпил, Чарлс — продължи тя. — Ако Черил не беше научила новината от телевизията, може би щеше да размисли и следващия път да отвори вратата. Благодаря, че дойде да ме уведомиш.
— За теб съм готов на всичко, лейтенант. — Той стана. — Ще ме държиш ли в течение?
— Гледай телевизия и ще научиш всичко.
— Голяма хитруша си… Имате ли нещо против да ме изпратите, госпожице? — Младият мъж ослепително се усмихна на Пийбоди. — Чувствам се като замаян.
— С удоволствие. Разрешавате ли, лейтенант?
— Върви, върви… — разсеяно промърмори Ив, която вече четеше доклада на доктор Майра. Онова, което психиатърката беше написала, толкова я обезсърчи, че дори не забеляза дългото отсъствие на сътрудничката си, която се върна едва след двайсет минути.
— Докладът й напълно оправдава Хофман — отчаяно се обърна тя към Пийбоди и уморено потърка челото си. — Не мога да го обвиня в нищо. Според Майра той не притежава психиката на престъпник и изобщо не е склонен към насилие. Руди е лукав, интелигентен, страда от различни мании и е сексуално ограничен, но не е убиецът, когото търсим. По дяволите! Щом адвокатът му получи копие от заключението на психиатърката, онзи гадняр Руди ще ми се изплъзне.
— Все още ли мислиш, че той е престъпникът?
— Вече не знам какво да мисля. — Тя реши да не се поддава на отчаянието си. — Ще започнем от самото начало. Отново ще разпитаме всички…
Разбира се и този път Ив закъсня да се прибере у дома. Наближаваше девет, когато на бегом се изкачи по стълбите, водещи към спалнята на другия етаж. Както обикновено Съмърсет бе успял да я вбеси. Беше я посрещнал с надменен поглед и с думите, че й остават само петнайсет минути да се приведе в приличен вид.
Настроението й не се подобри, когато нахлу в спалнята и завари Рурк да се облича.
— Ще успея — измърмори и се втурна в банята.
— Говориш така, сякаш не сме поканили гости, а ти предстои да се явиш на някакво състезание — промълви Рурк, който я беше последвал. Доставяше му удоволствие да я наблюдава, докато се събличаше. — Не бързай.
— Не искам да закъснявам и да давам повод на онзи тъпак да злослови по мой адрес. — Тя застана под душа и нареди водата да се загрее до четирийсет градуса.
— Не си длъжна да се съобразяваш с мнението на Съмърсет. — Рурк се облегна на стената и загледа съпругата си. Помисли си, че дори като взима душ тя действа бързо и ефикасно и не губи време. — Освен това на подобни тържества гостите винаги закъсняват.