Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— И моята работа изостава. — Ив изля шампоан върху косата си и гневно възкликна, когато гъстата течност попадна в окото й. — Обвиненията срещу главния заподозрян отпаднаха, трябва да започна от самото начало. — Излезе изпод душа, пристъпи към кабинката за изсушаване, сетне спря. — По дяволите, какво каза Трина? Дали трябваше да нанасям онази гадост върху мокра или върху суха коса?
Рурк се досети каква е „гадостта“, за която съпругата му говори. Взе от полицата някаква тубичка и изстиска част от съдържанието й върху дланта си.
— Позволи на мен…
Искаше й се да замърка като котка под галещите му пръсти, но присви очи и възкликна:
— Не ме закачай, приятелче. Нямам време за теб.
— За какво намекваш, скъпа? — Той взе шишенце, съдържащо лосион за тяло. — Само ти помагам да се приготвиш. — Започна да втрива гъстата течност, прокарвайки длани по раменете й, по гърдите й. — Изглеждаш ми доста притеснена.
— Престани… — Тя затвори очи и въздъхна, когато усети ръцете му върху задните си части. — Струва ми се, че пропусна нещо.
— Ах, колко съм небрежен. — Рурк наведе глава и игриво захапа шията й. — Искаш ли наистина да закъснееш за празненството?
— Да, но няма да се поддам на изкушението. — Изтръгна се от ръцете му и влезе в кабинката, като му подхвърли: — Все пак не забравяй докъде си стигнал.
— Жалко, че не се прибра двайсет минути по-рано. — Рурк реши, че страстта му няма да се охлади като наблюдава съпругата си, затова се върна в спалнята.
— Само да се гримирам и съм готова. — Ив се втурна към огледалото, без да си направи труда да облече халата си. — С какво ли трябва да се издокарам за такъв прием?
— Купил съм ти рокля.
Тя преустанови неуспешните си опити да намаже миглите си с туш и се намръщи.
— От къде на къде? Няма аз избирам костюмите ти?
— Скъпа, престани. Тази мисъл ме ужасява.
Ив се засмя.
— Признавам, че примерът беше неподходящ, но не ми хрумна друг. — Тя разреши с пръсти късата си коса, влезе в спалнята и завари Рурк да оглежда някаква творение на Леонардо, което с по-голямо въображение би могло да мине за рокля. — Няма да ме накараш да облека това, нали?
— Мейвис донесе роклята още снощи. Създадена е от Леонардо специално за теб.
Ив подозрително огледа двете парчета сребрист плат, които се съединяваха с тънки, блестящи лентички. Подобни лентички служеха за презрамки, а задното парче плат беше много по-дълго от другото.
— Защо да не посрещна гостите гола — резултатът ще бъде горе-долу еднакъв.
— Облечи роклята. Искам да видя как ти стои.
— Какво да облека под нея?
— Нищо, скъпа моя — засмя се той.
— Боже мой. — Ив намръщено посегна към дрехата.
Меката тъкан се спускаше като водопад и нежно прилепваше към закръглените й форми, страничните прорези разкриваха гладката й кожа.
— Скъпа Ив! — Рурк взе ръката й и целуна дланта й, при което краката й се подкосиха. — Понякога си толкова красива, че направо онемявам. — Подаде й обеците с крушовидни диаманти и добави: — Сложи ги, мисля, че ще подхождат на тоалета ти.
— Подаряваш ли ми ги, или съм забравила, че са мои?
— Купих ти ги преди няколко месеца. Няма да получиш никакви подаръци преди Коледа.
Тя си постави обеците и примирено въздъхна, когато Рурк избра подходящи обувки.
— Тази… рокля няма джобове, където да скрия комуникатора си. Не забравяй, че непрекъснато трябва да поддържам връзка с управлението.
— Заповядай, прибери го. — Рурк й подаде изключително малка вечерна чантичка.
— Трябва ли да нося още нещо?
— Не, прекрасна си. — Той се усмихна като дочу звънеца, сигнализиращ, че колата с първите гости се приближава към къщата. — Този път си съвсем точна. Изгарям от нетърпение да се изфукам с красивата ми съпруга.
— Говориш така, сякаш съм породисто куче — гневно промърмори тя и го накара да се разсмее.
След час всички гости бяха пристигнали. В огромната, ярко осветена бална зала, ехтеше музика. Ив се огледа и мислено благодари на Рурк, че никога не я занимава с подготовката на грандиозните празненства, които обичаше да устройва.
Дългите маси бяха отрупани със сребърни подноси с най-отбрани деликатеси: пушена шунка от Върджиния, желирани патици, доставени направо от франция, крехко телешко от Монтана. И още омари, пъстърви и стриди, които се ловяха на планетата Сайлъс. Пресни зеленчуци допълваха украсата. На една маса се издигаше еднометрова шоколадова торта във формата на елха, а под нея бяха подредени сладкиши, които биха накарали дори политически затворник да прекъсне гладната си стачка.