Роуз Мадър
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #35
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Роуз Мадър». Краткое содержание книги:
За да оцелее, Роузи трябва да проникне във въображаемия свят на една картина и да се превърне в необикновената Роуз Мадър…
Тресна най-страшната и най-оглушителната мълния досега и от небето се посипаха ледени капки.
— Трябва да побързаме! Откъсни две парчета от нощницата си — една ивица за превръзка и едно по-широчко парче, в което да можеш да увиеш камък, така че да остане да го вържеш. Не спори и престани да задаваш въпроси. Просто прави каквото ти казвам.
Роузи се наведе, прихвана края на памучната си нощница и отпра отстрани дълга широка лепта, тъй че почти целият й ляв крак се оголи. „Като ходя, ще приличам на сервитьорка в китайски ресторант“ — отбеляза наум. После откъсна една по-тясна ивица от голямото парче, а като вдигна глава, с тревога установи, че „Уенди“ стиска в ръка дълга, злонамерена на вид кама. Недоумяваше откъде я е измъкнала, освен ако не я е носила прикрепена за крака си, като чаровните дивачки, за които се разправя в романите на Пол Шелдън — там всичко си има обяснение, макар и съвсем неправдоподобно.
„Всъщност може би точно там е била скрита“ — предположи. Не се съмняваше, че тя самата би носила нож, ако придружаваше жената с пурпурния хитон. Сети се как онази, която действително придружаваше русата, се почука с пръст по челото и посъветва Роузи да не се докосва до нея. „Не ти мисли злото, но вече не се владее добре.“
Роузи отвори уста да попита жената какво възнамерява да прави с тази кама… но после се отказа. Ако човешките въпроси са въпроси, чиито отговори са ти вече известни, то нейният въпрос бе точно такъв.
„Уенди“ сякаш усети погледа й и вдигна глава.
— По-напред ти трябва голямото парче. Да е готово.
Не я остави да отговори и заби острието в собствената си ръка. Изсъска някакви неразбрани думи — може би молитва — а после прокара от лакътя до китката си тънка линия, която по цвят точно съответстваше на дрехата й. Ръката й се поду, раната зейна и от нея рукна кръв.
— Ооох, как боли! — простена жената, а сетне, без да изпуска камата, протегна към Роузи другата си ръка. — Дай тук. Голямото парче, голямото парче!
Тя постави плата в дланта й; бе доста объркана и изплашена, но не и отвратена — не й се повдигаше от кръв. „Уенди Яроу“ взе парчето, притисна го към ръката си, подържа го известно време, после го навлажни от другата страна. Явно не целеше да притисне раната — искаше чисто и просто да попие кръвта. После подаде парцалчето на Роузи — докато лежеше в леглото си на Трентън Стрийт, нощницата й бе с цвят на метличина, но сега памучната тъкан бе придобила много по-тъмен… и все пак познат цвят. Ако се смеси синьо с алено, се получава пурпурночервено.
— А сега намери камък и го увий с парчето. Кат’ свършиш, смъкни туй, дето си го навлякла, и увий цялото нещо в него.
Роузи беше много по-слисана от тази заповед, отколкото от стичащата се кръв по ръката на другата жена.
— Не мога да направя подобно нещо! Отдолу нямам нищо!
„Уенди“ се ухили саркастично.
— На никого няма да кажа. В туй време дай онуй другото, преди да ми изтече цялата кръв.
Подаде й по-тясната ивица, която все още бе синя на цвят, и тъмнокожата жена бързо я заувива около ръката си. Отляво като гигантски фойерверк избухна светкавица. Последва гръмотевична канонада. Във въздуха се разнесе особена миризма, сякаш някой разтапяше медни монети. Сетне, сякаш светкавицата бе раздрала небесните мехове, се изля дъждът. Силният вятър отнасяше водните капки настрана и леденият порой се сипеше почти хоризонтално. Капките падаха по сгънатото парче в ръцете й и от него започна да се издига пара, а след малко рукнаха розови кървави вадички, които се застичаха по пръстите й. Приличаше на ягодов сироп.
Без да се замиеш) повече какво или защо върши, Роузи хвана — нощницата си, приведе се напред и я измъкна през главата. След миг се намери под най-ледения душ на света и чак се задъха от студ, когато дъждовните капки заплющяха по лицето, раменете и голия й гръб. Кожата й настръхна.
— Ай! — отчаяно извика. — Оу, ай! Ужасно ми е студено!
Преметна на ръка нощницата, която още не се бе измокрила много, и в този миг забеляза камък с големината на канелено руло, сгушен между два отломъка от прекатурената колона. Вдигна го, после се отпусна на колене и наметна с нощницата главата и раменете си, както хората се скриват под вестник, когато дъждът ги изненада на улицата. Сгушена под този временен дъждобран, Роузи уви камъка в окървавеното парче плат. Остави два дълги, лепкави края, които завърза най-накрая, намръщвайки се от погнуса, когато размитата от дъжда кръв на „Уенди Яроу“ започна да се процежда по земята. После опакова цялото нещо в нощницата си (вече напълно прогизнала), както й бе наредено. Сигурно цялата кръвта и без това щеше да се изпере. Това не беше порой, нито дори буря. Беше истински потоп.