Роуз Мадър

12

Пристъпите на ярост престанаха.

Дъщеря й Памела вече е достатъчно голяма, за да има свои приятели; гърдите й са напъпили, и вече има месечен цикъл, спори с майка си за дрехите, които носи, кои вечери може да излиза и кои — не, какво може да прави, с кого може да се вижда и колко време да прекарва с него. Ураганът на юношеството още не се е развихрил напълно, но тя знае, че вече се задава. Обаче го очаква напълно невъзмутимо, защото пристъпите на ярост вече са стихнали.

Косата на Бил вече е прошарена и започва да оредява. Нейната все още е кестенява. Тя я носи дълга до раменете. Понякога я прибира нагоре, но никога не я сплита.

Вече са изминали години от първия им пикник в Шорланд, на щатско шосе № 27 — Бил явно бе забравил тази случка, когато продаде мотоциклета, а го продаде, защото както каза: „Рефлексите ми вече са много забавени, Роузи. А когато любимите ти удоволствия започват да се превръщат в риск, време е да се откажеш от тях.“ Тя не възрази, но й се стори, че заедно с мотоциклета той продаде и цял куп спомени, а на нея й е много мъчно за тях. Сякаш почти цялата му младост бе натъпкана в кожените торби, а той забрави да ги прегледа и да извади каквото е останало, преди приятният младеж от Ивъистьн да откара машината.

Вече не ходят на пикник, но веднъж годишно, винаги напролет, Роузи отива на Шорланд сама. Наблюдава как новото дръвче расте в сянката на стария повален дънер и как се превъща в жилава фиданка с гладко право стъбло и наперени клони. Наблюдава го как расте от година на година самичко в просеката, където вече не подскачат лисичета. С кротко скръстени в скута ръце, тя седи пред него, понякога дори по цял час. Не идва тук нито на поклонение, нито за молитва, а сякаш извършва някакъв ритуал — съвестта й се пречиства, изпитва усещането за изпълнен дълг, за подновяването на някакъв негласен завет. А ако посещенията на това място й помагат да не причинява болка никому — на Бил, на Пами, на Роуда, на Кърт (за Роби Лефъртс не се тревожи; в годината, когато дъщеря й навърши пет годинки, той почина мирно и тихо от инфаркт) — значи не си е загубила времето напразно.