Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Кимнах, замислен. Добре, версията на Докс, версията на Канезаки, версията на Тацу, нещата съвпадаха.
Чакай малко. Докс. Ето я хонконгската връзка, нещото, което преди малко ме беше загризало. Докс ме бе открил там с помощта на снимка. И явно имаше местни връзки, достатъчни, за да привлекат вниманието на хотелския персонал към „полицейската работа“.
— Кой е оня НОП?
— Нали ти казах, бивш агент от близкоизточния отдел, сега се води към КТЦ.
— Името му.
Той задиша плитко и ускорено.
— Моля те, моля те, не ме карай да ти го казвам. Защо ти е, всъщност? Моля те, не мога да ти издам такова нещо. Казах ти всичко друго, наистина!
Бях останал с впечатлението, че вече сме набрали достатъчно инерция, за да преодолеем подобни препятствия. Явно грешах.
— Мислиш ли, че ако той беше на твое място, щеше да умре, за да не издаде името ти? — попитах го. — Защото точно до това ще доведе твоето решение.
— Не зная как би постъпил той. Не мога да… Просто не мога да ти кажа името на друг агент. Съжалявам, не мога.
— Имам предвид две неща — заявих. — Първо, почти съм сигурен, че знам кой е той, но просто искам да го потвърдя — това беше лъжа, естествено, обаче се опитвах да улесня самооправданието му, ако проблемът бе в угризенията. — Второ, той ме интересува само защото може да ми помогне да се доближа до Белгази. Като не ми казваш името му, ти избираш да умреш, за да защитиш Белгази, а не агент на ЦРУ.
Кроули стисна клепачи и от очите му бликнаха сълзи.
— Съжалявам — поклати глава. — Съжалявам.
Мамка му, надеждата му, истинска или лъжлива, помръкваше. И моето предимство — заедно с нея.
— Наемникът, при когото си отишъл — реших да приключа, — за да ме отстраниш, се казва Докс. Той ли е НОП?
Кроули не отговори. Просто продължаваше да клати глава и безмълвно да плаче. Реакцията му не ми подсказваше нищо.
— Ще ти дам още една възможност. Кажи ми името на НОП. От теб зависи дали ще живееш, или ще умреш.
Той мълчеше и разбрах, че на някакво равнище може изобщо да не ме е чул. Беше взел решение и вече бе приел последиците. Можех да опитам с някакво грубо изтезание, ала нямах желание. Ползата от изтръгнатата с мъчения информация обикновено е минимална. Последствията за психиката най-често са значителни.
И все пак, следващата част нямаше да е приятна. Вече бях разговарял с него, бяхме общували, бях видял сълзите, страха и непоколебимата му лоялност. Всичко това щеше да пробие внезапно омекналия десетилетен емоционален мазол и да ми напомни, че той е поредното човешко същество, чийто живот се готвя да отнема.
Само че нямах избор. Не можех да го оставя жив след тази среща. Щеше да предупреди Белгази, както и оня техен НОП в Хонконг. А и бях споменал за Дилайла. Ако кажеше на Белгази за нея, тя щеше да умре още същата нощ.
За миг се зачудих дали съм му подхвърлил името й, за да направя твърда собствената си ръка, да съм наясно, че като пощадявам неговия живот, обричам нейния.
Напомних си, че Кроули се е опитал да уреди убийството ми. Че при възможност определено пак ще го стори.
Не мисли. Просто го направи.
Усетих, че някакъв клапан запушва съчувствието ми като водонепроницаема стена. По-късно тя щеше да се вдигне, знаех, когато натискът върху нея станеше непоносим, ала щеше да издържи достатъчно дълго, за да изпълня непосредствената задача.
Взех електрошоковия уред и пак го опрях в Кроули. Той силно се раздруса от електрическия удар, обаче възглавницата му попречи да си удари главата. След десетина секунди освободих спусъка и отново оставих устройството.
Повдигнах го в седнало положение и заобиколих зад него. Обгърнах краката му със своите, обвих шията му с ръце в хадака-джиме и се отпуснах върху найлона, така че тялото ми остана под неговото. Приложих хватката внимателно, като упражнявах само толкова натиск, колкото да притисна сънната му артерия, но не достатъчно, за да увредя трахеята му или да му оставя синини. Кроули не издаде нито звук и след секунди изпадна в безсъзнание. Държах го така няколко минути, докато безсъзнанието премина в смърт.
Изправих се и го замъкнах до килера в дневната. Найлонът леко се плъзгаше по килима и улесняваше задачата ми.
Оставих го в килера и се върнах в дневната. Обичам да почиствам в движение — правя една крачка, разтребвам. После пак. Това помага да не забравиш нещо. Вдигнах ролката изолирбанд и тогава забелязах ивица по килима — нишките бяха прилепнали в едната посока под тежестта на увития в найлон Кроули. Разходих се по ивицата, докато разликата изчезне.
Отидох до килера, прибрах изолирбанда и с помощта на пакетния нож освободих мъртвеца от найлона. Боксерките му бяха мокри — беше се напикал при загубата на съзнание и смъртта. Често срещано явление. Добре, че бе отишъл до тоалетната преди, иначе можеше да ми се отвори доста повече работа.