Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
— Кой…
— ЦРУ има НОП, действащ в Хонконг, който е придаден към КТЦ, по-рано е работил в близкоизточния отдел. Той е връзката между Белгази и Кроули.
Внимателно го наблюдавах в очакване на реакция. Не забелязах нищо.
— Знаеш ли за него? — попитах.
Канезаки кимна.
— Разбира се.
— Добре. Предполагам, че отчасти той е причината Белгази толкова много да харесва Макао. Белгази обича да осъществява трансферите в Хонконг, където ЦРУ може да му помага. Макао е съвсем наблизо.
— Искаш да кажеш, че не е заради казината ли?
Свих рамене.
— Сигурен съм, че обича да играе. Обаче също така знае, че когато разработват психопрофили, аналитиците приемат за водещи неща като хазарта. Наясно е, че ако движенията му бъдат проследени до Макао, хората, които разработват неговия профил, ще си кажат: „А, явно е заради казината“, без да се разровят по-надълбоко. Използва вашите очаквания за известните му навици, за да скрие истинските си цели. Храни ви точно с това, което иска да ядете, знаейки, че вече обичате такава храна.
Дълго мълчахме и през това време Канезаки барабанеше с пръсти по масата, без да обръща внимание на сервираните ястия.
— Прав си — отвърна накрая.
— Знам.
Младият мъж поклати глава.
— Не, искам да кажа, при миналата ни среща, когато предположи, че Макао може да не е просто забежка на Белгази, а главната цел на пътуването му, ти ме накара да се замисля. Направих някои проверки. Нали ти казах, че следим сателитния телефон на Белгази. Телефоните, които използва, са част от мрежа в ниска земна орбита. Хората обичат тези мрежи, защото сигналът е чист, а поради близостта на сателитите до Земята закъснението му не е голямо, макар че мрежите са по-несигурни.
— Защото много сателити приемат сигнала ли?
— Точно така. Винаги можеш да го прихванеш. Това не би трябвало да е възможно, защото сигналите са дигитализирани и криптирани, все едно, нали разбираш, да знаеш, че в копата сено има игла, но да не можеш да я намериш. Ала повярвай ми, ако използваш такъв телефон, ние можем да те открием.
Замислих се за момент.
— Казваш „телефоните“. Да не би Белгази напоследък да си е сменил телефона?
— Да.
— Така и предполагах. Навярно е решил, че са го проследили до Макао чрез сателитния телефон. Какво може да му е казал вашият НОП?
— Сигурно да си вземе нов телефон.
— Но въпреки това сте успели да го проследите?
Той се усмихна.
— Да.
— Как?
Канезаки поклати глава.
— Боя се, че това попада в графата на личните източници и методи.
— Какво, да не сте привлекли Агенцията за национална сигурност да свали дигитален гласов отпечатък от сателитите?
Той отново поклати глава. Добре де, нямаше да науча подробностите.
— Още ли смяташ, че съм параноик, задето не ползвам мобифон? — поинтересувах се.
Канезаки се усмихна.
— Може и да не си. Както и да е, нанесох координатите на всички места в Азия, където през последните две години сме засичали разговори от телефона на Белгази. Резултатът е произволен сбор от точки. Освен едно място.
— Да?
— Три пъти през миналата година Белгази се е появявал в Квай Чунг, Хонконг.
— Товарното пристанище ли?
— Да. Винаги на терминал девет, новия, на остров Цин Ли. Обажда се отвътре. Винаги между два и четири сутринта.
— Как влиза там? — попитах, като размишлявах на глас. — Това трябва да е охраняема зона.
— И аз си зададох същия въпрос. Помислих си, че може да има съучастник там, подкупен митничар, нощен пазач, нещо от този род. Затова винаги е на един и същи терминал. Направих проверка. И открих нещо интересно.
— Да?
— Там има наше доверено лице. Хонконгски китаец, живее в Новите територии, работи в Квай Чунг. Прехвърлили го на девети терминал, когато през юли две хиляди и трета влязъл в действие. Белгази за пръв път се е появил там през август същата година.
— Кой го е завербувал?
Канезаки ме погледна.
— Нашият НОП.
Замислих се за момент. Не виждах Докс в тази роля. Той беше боец, не вербовчик. Ала не можех да бъда сигурен.
— Значи вашият НОП установява контакт с пристанищен служител — обобщих. — И казва на Белгази: „Ей, можеш да превозваш стоката си през Хонконг, имам местни връзки, които ще се грижат всичко да върви гладко.“ Малка услуга от вашия любезен квартален агент на ЦРУ в замяна на сведения за ОМУ или там както го наричат.
Канезаки кимна утвърдително.
— Нещо такова.
— Какво прави пристанищният служител, как смяташ?
— Не съм сигурен. Направих купища проверки на контейнерни пратки и предполагам, че този тип осигурява физически достъп, показва на Белгази и купувача или продавача стоката в един от контейнерите и после се грижи за задължителната ЕИО информация, за да скрие истинския произход и характер на въпросния контейнерен товар.