Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Кимнах.
— Това обаче е информацията, която преди малко се надяваше да спестиш — мрачно заявих, като че ли съжалявах за онова, което щеше да ми се наложи да извърша след миг.
— Не, не е — побърза да се съгласи Кроули. — Също понякога… понякога пращаме хора на място. За да проследим дадена сделка.
Добре, започваше се. Мигът на истината.
— Все повтаряш „ние“. Кажи ми кой друг е замесен.
Той затвори очи и бавно кимна, сякаш се опитваше да успокои съвестта си.
— Има един бивш агент от близкоизточния отдел. Той е НОП, агент под неофициално прикритие, действа от Хонконг и е свързан с КТЦ, контратерористичния център. Разполага с голяма самостоятелност и много голяма власт. Другите агенти в района му осигуряват огромна свобода на действие.
— Защо?
Кроули въздъхна.
— Онези от КТЦ са зловещи типове. Отделът, който покрива съответния район, си няма и представа какво вършат те. По дяволите, обикновено и аз не зная какво правят — виж как от КТЦ в Ленгли са решили да отстранят Белгази, а аз бях абсолютно неосведомен по въпроса. Така или иначе, те може да се занимават и с черна магия, не ща и да зная за това. Нали разбираш, те не приказват много за намеренията си, просто вършат делото си, не питат, не говорят, най-добре ги остави на мира и върви да обърнеш едно-две с обичайните дипломатически заподозрени, напиши доклад по въпроса и точка.
— А онзи тип в Хонконг…
— Той знае за Белгази от работата си в близкоизточния отдел.
Най-после връзката, която търсех: Белгази, господин НОП и Кроули.
Обаче Хонконг… нещо в хонконгската връзка ме смущаваше. Не бях сигурен какво точно.
— От онзи тип, агента под неофициалното прикритие, от него ли научихте за мен? — полюбопитствах.
Кроули утвърдително кимна.
— Разказвай.
Той мъчително преглътна.
— Белгази му се обадил за убития французин. Нашият НОП се свързал с щаба на КТЦ. И установил, че Белгази е в списъка с членове на терористичната инфраструктура. И че сме пратили човек срещу него в Макао.
— Разбрал ли е кой?
Кроули отново кимна.
— Само името ти. Но Управлението има цяло досие за теб. Щом научих името ти, нямаше проблем да взема досието ти от централния архив.
— Какво пишеше в досието?
— Ти знаеш, цялата ти история. Биография, предполагаемо местонахождение и дейност.
— Още?
— Само една стара снимка. Нищо повече.
Замислих се за снимката и за това как Белгази ме беше забелязал в „Лишбоа“. Ако беше от военната ми служба, както предполагах, въпросната фотография имаше трийсетгодишна давност и не отчиташе пластичната операция, на която се бях подложил междувременно. И все пак можеше да е достатъчна на Белгази да потвърди самоличността ми. Или пък я бяха дигитализирали и обработили, за да я актуализират. „Да, той е — представих си го да казва. — Копелето седеше точно до мен във ВИП залата на «Лишбоа». Същата нощ ми стана зле. По дяволите, сигурно ме е отровил.“
Тогава бяха пратили копия на саудитската група в Хонконг и Макао. Оказах се прав за начина, по който ме зяпаше съгледвачът.
— Още с кого влезе във връзка? — попитах, криейки растящото си раздразнение от мисълта, че тия идиоти безпощадно и методично като роботи разрушават скромния мир, който иначе можех да позная.
Кроули ме погледна, зачуден, усетих, точно какво ми е известно, какво може да се опита да премълчи.
— С хората в Япония, С един от агентите в токийското бюро. Защото в досието пишеше, че действаш оттам.
— Канезаки ли?
Кроули се ококори.
— Боже всемогъщи — ахна.
— Какво ти каза Канезаки?
— Не много — възстанови рехавото си самообладание Кроули. — Той е задник.
За малко да се усмихна. От моя гледна точка това беше най-добрата характеристика, която изобщо можеше да получи Канезаки.
— Още с кого?
— С японската свръзка от… Кей… Кей еди-какво си.
— Кейсацучо. — Службата на Тацу.
— Да. И те имаха твое досие.
— Какво ти е известно за жена на име Дилайла? — опитах се да го извадя от равновесие, за да видя дали ще реагира.
— Дилайла ли?
— Блондинка, космополитка, може би израелка, може би европейка. В момента е с Белгази.
Той поклати глава.
— Никога не съм чувал за нея. Израелка, която в момента е с Белгази, така ли?
Втренчих се в лицето му, без да обръщам внимание на въпроса. Не открих лицемерие в очите му.
Погледнах си часовника. Приказвахме си вече пет минути.
— Между другото, какво прави Белгази в Макао? — осведомих се.
— Каквото винаги. Има срещи с клиенти, проверява транспортната инфраструктура на място, контролира доставки, такива неща. Бизнес в Хонконг, хазарт в Макао. Обича да играе хазарт.