Сянката на Бога

— Тогава ли „падна“?

— Да… Мисля, че щеше да ме убие, но за мой късмет се появи камериерката.

— Боже Господи… и какво искаше от теб?

— Това е проблемът. Не знам. Когато влязох, той беше седнал пред компютъра ми и нещо разглеждаше. — Улицата премина в широк път, който извиваше на изток. Изведнъж се озоваха в провинцията и дърветата наоколо изчезнаха като с магическа пръчка. През предното стъкло нахлу слънчева светлина. Риордан изкриви лице. Ласитър го наблюдаваше. — Изглеждаш ужасно!

Риордан го погледна със зачервени очи. Когато проговори, си личеше, че полага сериозни усилия да прикрие измъчващия го жесток махмурлук:

— Нищо не мога да направя. Имаше банкет. Всеки трябваше да вдигне тост. Страна след страна… После донесоха някакви сладки… ликьори. — Помисли малко и каза: — Не съм сигурен, но май имаше и сливова.

— Малко си старичък за такива изпълнения, не мислиш ли?

Риордан отклони въпроса с изморена физиономия.

— И какво е накарало онзи тип да предположи, че знаеш нещо?

— Бяхме малко шумни — поклати глава Ласитър.

— „Бяхме“?

— Аз и онзи, с когото работех… Бепи. Дето го убиха. Посетихме старите адреси на Грималди, разговаряхме със сестра му…

— И какво научихте?

— Преди пет години е бил покръстен.

— Я виж? А от каква религия се е отказал?

— Бил е някакъв… агент. Командос или нещо подобно.

— Да?

— Да… убивал е хора.

— И откъде знаеш това? — Понеже видя, че Ласитър любопитно го разглежда, Риордан повтори въпроса си: — Как разбра?

— Имам приятел, който… работи за правителствено ведомство. Той ми показа едно досие.

— Това вече е разговор. Кога ще го видя и аз?

— Няма да го видиш.

— Защо?

— Защото досието вече го няма.

Риордан изръмжа недоволно. Понечи да каже нещо, после размисли. Накрая все пак проговори:

— Добре, тогава нека чуем в каква религия се е покръстил.

— „Умбра Домини“. Дал е всичко, което е имал, на религиозна група, известна под името „Умбра Домини“.

— Сянката на Бога.

— Ти си знаел латински? — изненадано го изгледа Ласитър.

— Не, латински знаеше сестра Мари Маргарет. Аз само съм запомнил някоя и друга дума.

— Странното е, че… Помниш ли банковия превод, получен от Грималди?

— Да…?

— Парите са дошли от „Умбра Домини“.

Риордан се захили:

— Е, това вече е готино! Как разбра? Швейцарците се държат така, сякаш устата им е пълна с вода.

Ласитър сви рамене:

— Приятел. Еднократна услуга.

Риордан нетърпеливо бе отмервал с крак някакъв известен само нему ритъм, който постепенно се забавяше. Накрая спря…

— Чакай малко! Онзи превод… Информацията не беше разгласена!

Ласитър се престрои.

— Пристигнахме.

Риордан въздъхна:

— Ясно-о… Подозирах, че си ти.

Колата спря пред терминала и Ласитър използва последните секунди, за да разкаже набързо на Риордан за пътуването си до Неапол и бутилката светена вода, изпаднала от джоба на Делла Торе.