Сянката на Бога

Самолетът за Лондон беше направо празен в първият ден на Новата година. И летище „Хийтроу“ изглеждаше безлюдно. Въпреки това едва не пропусна Рой, когато мина през зеления изход на митницата.

Рой имаше таланта — полезно качество за детектив — да остава незабележим. Беше от онези хора, които са описвани като „всичко му е средно, преди години е бил млад“. Дори това не всъщност не можеше да го опише. Имаше нещо в него, което го правеше прозрачен. Ласитър веднъж го бе коментирал и Рой бе кимнал, колкото да покаже, че не чува за пръв път подобни думи. „Но не ми е дадено от Бога — уточни той. — Само така можах да оцелея през детството си“.

Затова, докато Ласитър оглеждаше празния салон на терминала за пристигащи, Рой внезапно се материализира до лакътя му, облечен в тежко зимно палто от туид и загърнат с груб шал, който изглеждаше изплетен на ръка от някой новак с куките.

— Поздрави за празниците — каза в ухото му Рой, взе, без да пита, пътната му чанта и се отправи към колата.

Рой винаги паркираше с нарушения, но никога не го глобяваха. Сега се беше озовал точно зад спрял автобус. Въздухът беше студен, влажен и наситен с миризмата на дизел. На всеки няколко секунди над главите им буботеха двигателите на ниско прелитащи самолети.

Ласитър по навик се отправи към дясната врата, но Рой го хвана, за да го насочи към другата. Колата беше все същият „Ягуар“ в морскосиньо, който Рой караше, откакто Ласитър го помнеше. Докато пътуваха, Рой му разказа за семейство Хендерсън.

Жената, Матилда, била богата по наследство и благодарение на „много успешен развод“. Освен това била известна сред висшите среди. Пишела романи. Падала си по изкуството. Не продавала много. Спечелила обаче няколко награди.

— Никога не съм я чувал — призна Ласитър.

— Пробила си е път сама. Прочетох некролозите й, прегледах няколко интервюта с нея. От тях разбрах, че е родила сина си на четиридесет и една години. Според „Гардиън“ раждането разтворило шлюзовете на плодовитостта в литературната й кариера.

— Нещо за съпруга й?

— Няма такъв. Самотна майка. Родила, като отишла в едно от онези места, нали се сещаш?

— Какви места?

— Не се ли сещаш? Където ги таковат? Професионално, разбира се. — Ласитър се сепна. Но Рой продължаваше: — Противоестествена работа, ако питаш мен. Вместо да се позабавлява… Струва ми се толкова бездушно, нали разбираш? Не казвам, че е лошо, но-о-о…! Има жени, които ходят по клиники за изкуствено зачеване и гледат снимки! На донорите, дето са дали… И когато някой им хареса, се запознават с данните му: височина, тегло, коефициент на интелигентност, цвят на очите, образование. Избират си го, сякаш си купуват тапети.