Брутално

Ник вдигна ударника на пистолета. После бавно, съвсем бавно обърна глава, за да погледне Фарън.

— Ти беше прав за едно нещо. Това, че си чернокож, не ми стопли сърцето.

— Това, че съм чернокож, изобщо не би трябвало да докосва сърцето ти.

— Винаги имаш отговор, нали? — Ник продължаваше да стиска пистолета. — Кажи ми тогава колко души можеш да си по едно и също време?

— Винаги съм си просто аз.

— Казваш „винаги“, като че ли знаеш нещо за това. В деня, в който за първи път видях жена си, разбрах, че винаги ще я обичам. Но тя е мъртва, приятел, мъртва е и я няма — това е „винаги“.

— Това е „сега“, не „винаги“. Тя просто е мъртва. Не е едно и също с това никога да не я е имало.

Ник размаха готовия за стрелба пистолет.

— Мислиш си, че ме е страх от смъртта ли?

— Никой в тази стая не се страхува от смъртта.

Детективът плъзна поглед по затворената стая.

— Тук вътре има цял свят от нищо. Даже няма стол, на който да седне човек.

— Тук човек може да постои. Ти чудесно се справяш с това.

Пистолетът се разклати помежду им.

— Не ми казвай как се справям — рече Ник. — Ти не знаеш.

— Колко души можеш да си по едно и също време? — попита Фарън.

Ник се намръщи и се приближи към него.

— Какво…

— Това си е твой въпрос. Ти му отговори.

Детективът извърна очи.

— Започни от началото — каза Фарън.

Ник разтри чело.

— Господи, трябва да седна, да си почина, да престана…

— По-късно. Скоро.

— Чуваш ли нещо? — попита Ник. — Сега не го чувам, но… Баба умря в старческия дом в резервата. Мама караше татко постоянно да обикаля, така че да не ни… така че да не ми се налага да съм червенокож. Баба трябвало да умре като малка, в същата година, в която Едисън накарал електричеството да работи в къщите. Пътят на сълзите, бягството на шайените с Малкия вълк… Оклахома, Небраска, север, сняг. Тя ми разказваше ужасии — чувала как я преследват коне и… мъже в сини униформи, които гонели, за да ги убиват.

— Но ти не правиш така — каза Фарън.

Ник го погледна.

— Покажи ми пистолета си.

Ник го вдигна помежду им.

— Така не се подава оръжие.

С опитно движение детективът свали предпазителя. Фарън взе пистолета. Ник не даде знак, че е забелязал. Очите му блуждаеха надалеч.

— Понякога… чувам конете и бягам, понякога аз съм на коня и крещя, и жадувам да ги хвана, и…

— Всичко е наред, ти си добре.

— Аз участвам в онова убийствено преследване. Няма значение какъв и кой съм, шайен или бял, на кон или тичащ, ужасно крещящ за кръв… не мога да продължавам да живея с онова убийствено преследване.

— Ти си беглецът в снега — каза Фарън — и си ловецът на гърба на коня.

— Това ме разкъсва!

— Алкохолът няма да ти помогне. Няма да ти помогне и да лъжеш за това. — Фарън вдигна пистолета помежду им. — Няма да ти помогне и куршумът.