Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
за края и ще ги извлече оковани и със запушени усти. Самият им вид ще-
ше да предизвика бунт. Уайлин ще свидетелства как ги е заловил да се
опитват да спасят принцесата. Магистратите няма да имат друг избор ос-
вен да отсъдят против Ариста и да му сервират трона.
Все още трябваше да се оправя с Олрик, но това вече бе неизбежно.
Бе убеден, че ще го надвие. Неколцина от по-недоволните източни лор-
дове вече се бяха съгласили да го подкрепят в момента, в който сложи
короната. Смяташе да проведе церемонията след като делото приключи и
Ариста бъде мъртва. На следващия ден ще поведе кралството. Олрик ще
престане да бъде принц и ще стане беглец.
– Съдът призовава складов чиновник Клайн Друсс – казваше адвока-
тът, – комуто за съхранение било поверено оръжието на престъплението.
192
Майкъл Дж. Съливан
Още доказателства за вината, помисли си Брага, докато развиваше
пергамента, даден му от Уайлин. Не носеше печат, нито благороднически
герб, само семпла връзка. Прочете съобщението, което бе простичко като
опаковката си:
Изпусна ни в канала.
Вече имаме принцесата.
Времето ти изтича.
Ерцхерцогът смачка бележката в шепа и се вторачи в многоликата
тълпа, чудейки се дали авторът й го наблюдава. Сърцето му ускори туп-
тенето и той се изправи бавно, опитвайки се да не привлича вниманието
към себе си.
Адвокатът забеляза движението му и му хвърли любопитен поглед.
Брага успокои притесненията му с лек жест. Отправи се към изхода, на-
лагайки си да върви бавно и спокойно. В мига, в който излезе през врати-
те на залата и се скри от погледите на тълпата, той се втурна през залите
на замъка, а наметалото му плющеше зад него. В ръката си стискаше бе-
лежката до болка.
Не е възможно, помисли си. Не може да бъде! Чувайки бързо приб-
лижаващи се стъпки зад гърба си, той спря и се завъртя, като изтегли меча
си.
– Проблем ли има, Брага? – запита Арчибалд Белънтайн. Държеше
ръцете си вдигнати пред острието на ерцхерцога. Брага мълчаливо му
подхвърли бележката и възобнови пътя си към затвора.
– Пак тези крадци, тези проклети крадци – извика графът на Чадуик,
докато търчеше подир Брага. – Те са демони! Магьосници! Зли влъхви!
Те са като дим, появяват се и изчезват по желание.
Арчибалд настигна Брага и двамата заслизаха по стълбите към зат-
вора, където пазачът отскочи настрана в последния миг, едва успявайки
да избегне сблъсъка. След като опита вратата и я намери заключена, Бра-
га я удари с юмрука си. Тъмничарят услужливо напусна бюрото си и до-
несе ключове за почервенелия ерцхерцог.
– Милорд, аз…
– Отвори килията на затворниците, които хората на Уайлин току-що
доведоха. Мърдай!
– Да, милорд – тъмничарят непохватно ровичкаше из огромния сноп
ключове, докато бързо вървеше към коридора с килиите. Двама стражи
193
Конспирация за Короната
стояха на пост от двете страни на вратата и бързо отстъпиха встрани при
приближаването му.
– Вие двамата тук ли бяхте след докарването на затворниците? – за-
пита пазачите Брага.
– Да, милорд – отвърна левият. – Капитан Уайлин ни заповяда да
стоим на пост и да не допускаме никого, освен него или вас.
– Много добре – каза Пърси. Сетне добави за тъмничаря: – Отвори.
Надзирателят отключи вратата и влезе в килията. Вътре Брага видя
двамина приковани към стената, разсъблечени до кръста и със запушени
усти. Това не бяха същите хора, които бе видял в нощта на убийството.
– Отпушете им устите – Брага нареди на надзирателя. – Кои сте вие?
Какво правите тук?
– К-к-к-акзвам се Бендънт, Ваша милост. Аз съм просто метач от
Кърбисенд – честно. Не правехме нищо лошо!
– Какво търсехте в каналите под замъка?
– Ловяхме плъхове, сър – обясни другият.
– Плъхове?
– Да, сър, честно, тъй беше. Казаха ни, че днес в замъка ще има го-
лямо събитие и че от кухнята се оплаквали от плъхове, които излизали от
канала. Заради студа, сър. Казаха ни, че ще получим по сребърен тенент
за всеки мъртъв плъх – само…
– Само какво?
– Само дето нямаше плъхове, Ваша светлост.
– Преди да хванем някой, бяхме зашеметени от войници и доведени
тук.
– Видяхте ли? Какво ви казах? – Арчибалд рече на Брага. – Вече са
я отвели. Откраднали са я точно под носа ви; както на мен ми задигнаха
писмата!
– Не биха могли. Няма как да стигнат до кулата на Ариста. Прекале-