Конспирация за Короната

злото – епископът спря, отпусна глава в ръцете си и я поклати. Вдигна

очи с разкаяно лице и каза: – Това се случва, когато жената е образована

и в случая на Ариста, запозната с извратените сили на черната магия.

Тълпата ахна.

– Без да се вслуша в съвета ми, крал Амрат позволи на дъщеря си да

посещава университета, където тя изучаваше магия. Тя се разкри за сили-

те на мрака и това породи у нея ненаситен ламтеж за власт. Обучението

зася недобро семе в нея, разцъфнало в скверната гибел на баща й и брат

й. Тя вече не е принцеса на това кралство, а вещица. Показателно за това

е, че тя не е проронила и сълза за баща си. Като епископ на църквата зная, че вещиците не могат да плачат.

Тълпата ахна отново. Брага чу някой да казва „Знаех си!“ из галери-

ята.

Адвокатът призова графиня Амрил и тя разказа как две години по-

рано Ариста я омагьосала, защото казала на сквайър Дейвънс, че принце-

сата го харесва. Амрил подробно описа как страдала от циреи дни наред.

Сетне адвокатът призова двамата монаси, които, подобно на графиня

Амрил, горяха от желание да разкажат как са били онеправдани от прин-

цесата. Изтъкнаха как въпреки уверенията в противното, тя настояла

крадците да бъдат освободени от оковите и как престъпниците се нахвър-

лили отгоре им в мига, в който тя излязла от килията.

191

Конспирация за Короната

Реакцията на тълпата стана по-шумна и дори лорд Валин изглежда-

ше разтревожен.

Пърси Брага със задоволство оглеждаше хората от мястото си зад ма-

гистратите. Лицата на дребните аристократи се изпълваха с гняв. Успеш-

но бе раздухал искрата в пламък, а пламъкът скоро щеше да е буен огън.

Забеляза Уайлин да си проправя път към него през тълпата.

– Хванахме ги, милорд – докладва му той шепнешком. – Затворени

са в тъмницата. Малко поочукани от двама престараващи се мои хора, но

живи.

– Отлично, а някакво раздвижване по пътищата? Някакви индика-

ции, че поддръжниците на предателката Ариста може да нападнат?

– Не зная, сър. Идвам направо от канализацията.

– Много добре. Стой на портата и надуй рога, ако видиш нещо. При-

теснявам се, че Пикъринг от Дрондил Филдс може да ни нападне. О, и

ако видиш онова проклето джудже, кажи му, че е време да докара прин-

цесата.

– Разбира се, Ваша светлост – Уайлин извади малък свитък от наме-

талото си. – Дадоха ми това докато идвах насам. Току-що пристигна за

вас по пратеник.

Брага пое посланието и войникът се оттегли с поклон.

Брага се ухили колко леко вървеше всичко. Зачуди се дали принцеса-

та в далечния си затвор-кула усеща наближаващата смърт. Собствените

й обични поданици скоро щяха да молят – не, настояват – за нейната ек-

зекуция. Предстояха показанията на управителя на хранилището, който

щеше да разкаже за изчезналия кинжал, впоследствие открит сред вещи-

те на Ариста. И след това, разбира се, идваха крадците. Тях ще задържи