Конспирация за Короната

телохранител да я остави незащитена и да ескортира двама монаси до

празните кухни – двама монаси, които внезапно решили да стоят с качул-

ки на закрито, за да прикрият лицата си? А принадлежностите на убий-

ците? Къде бяха те?

– При надзирателя.

– И какво му каза тя относно въпросните принадлежности?

– Уведоми го, че монасите ще ги вземат, за да ги раздадат на бедните.

– Те взеха ли ги?

– Да.

Адвокатът смекчи тона си.

– Ройбън, не ми изглеждате глупав. Глупаците не се издигат до та-

кива позиции. Когато чухте, че убийците са избягали и че монасите били

оковани на тяхно място, не ви ли мина през ума, че принцесата го е уре-

дила?

– Сметнах, че убийците са нападнали монасите след като принцеса-

та е напуснала килията.

– Не отговорихте на въпроса ми – каза адвокатът. – Попитах дали ви

е минало през ума.

Ройбън не каза нищо.

– Да или не?

– Може би, но само за кратко.

– Нека трансферираме вниманието си към по-скорошни събития.

Присъствахте ли на разговора между Ариста и вуйчо й в кабинета му?

– Да, но ми бе наредено да чакам отвън.

– Да чакате пред вратата, нали така?

189

Конспирация за Короната

– Да.

– Следователно сте могли да чувате какво се случва вътре?

– Да.

– Истина ли е, че принцесата влязла в кабинета на ерцхерцога, къ-

дето той усърдно работел по издирването на принца и го уведомила, че

принц Олрик е очевидно мъртъв и че търсенето е излишно? Че той би

могъл да оползотвори времето си в по-уместната… – тук той поспря и

се обърна към аристократите – подготовка на коронацията й като наша

кралица!

От тълпата се разнесе недоволно мърморене, а неколцина от съда

размениха няколко думи шепнешком и си кимнаха един другиму.

– Не си спомням да е употребила тези думи.

– Посочи ли тя, че ерцхерцогът трябва да спре издирването на Ол-

рик?

– Да.

– И заплаши ли тя ерцхерцога с намеци за предстоящата си корона-

ция и че щом стане кралица, той вече няма да бъде главен канцлер?

– Струва ми се, че каза нещо подобно, но тя бе ядосана…

– Това е всичко, сержанте. Приключих с въпросите. Свободен сте –

Хилфред понечи да напусне свидетелското място, когато адвокатът заго-

вори отново: – Съжалявам, само още нещо. Виждали или чували ли сте

принцесата да плаче за загубата на роднините си?

– Тя е много уединена жена.

– Да или не?

Хилфред се поколеба.

– Не, не съм.

– Имам готовност да призова тъмничаря в подкрепа на показанията

на Хилфред, ако съдът изпитва съмнения в истинността на разказаното –

каза на магистратите адвокатът.

Те се посъветваха шепнешком и главният магистрат отговори:

– Това няма да бъде необходимо. Думата на войсковия сержант е бла-

городна и не я подлагаме на съмнение. Можете да продължите.

– Убеден съм в еквилибриума на сегашното ви ниво на объркване с