Всяко решение си има проблем
- Автор: Гир Керстин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Всяко решение си има проблем». Краткое содержание книги:
Гери е прехвърлила трийсетте писателка на любовни романи, с които едвам свързва двата края. Интимният й живот е плачевен. Или по-точно казано — изобщо няма такъв. Тя има хаотични приятели, ужасно семейство и вроден талант за създаване на гафове. И в деня, в който губи работата си, всичко се обръща с главата надолу. Тогава Гери решава да напише прощални писма до свои близки, приятели и познати, в които с много ирония и хапливи забележки им казва истинското си мнение за тях. И защо да се притеснява? Нали вече няма да я има, когато получат писмата й…
Но… планът с водката и сънотворните таблетки не сработва и животът на Гери изведнъж става истински интересен. Защото, как да се изправиш срещу човек, на когото си казал какво точно мислиш за него…
— Леля ми и чичо ми ще танцуват валс, а после всички ще трябва да ги последват. Аз, по всяка вероятност, отново ще съм единствената жена без придружител на партито, а единственият мъж без придружителка ще е прачичо ми Август, който е на деветдесет и три години. Докато танцуваме, ще трябва да му придържам катетъра.
— Добре, печелите — засмя се Адриан.
— Вратовръзката ви наистина не е вързана правилно — казах аз.
— Знам. Гледах в „Жълти страници“, но никъде не видях да се предлагат услуги за връзване на вратовръзки.
— Бих могла да ви помогна — рекох аз.
— А вие откъде знаете как се прави възел на вратовръзка? — попита Адриан недоверчиво.
— О, дължим го на майка ни. Според нея едно порядъчно момиче трябва да може да прави такива неща. — Внимателно развързах дебелата вратовръзка на врата му и я пригладих.
— Трябваше да се упражняваме на баща ми. Всяка сутрин той получаваше по четири пъти връзвана вратовръзка. За целта трябваше да става четвърт час по-рано. Но си е заслужавало. Виждате ли? Перфектен възел.
Адриан докосна врата си.
— О, вие сте ангел. Наистина! Обзалагам се, че този път майка ми ще има да се чуди как да ме окачестви в речта си.
— Е, все ще й хрумне нещо — предположих аз. — Ако аз бях майка ви, щях да направя някоя гадна забележка за прическата ви.
— Какво не й е наред?
— Ами малко е… зализана.
— О, точно това харесва на майка ми — каза Адриан.
— Сигурен ли сте?
— Всъщност не бяхме ли минали на ти? — попита на свой ред той.
— Тилури? Това ти ли си? — извика някой зад мен на стълбата.
— О, не! — казах аз, без да се обръщам. — Майка ми.
— Дамата в лилаво ли?
— Люляково.
— Лавандулово — поправи ме майка ми, която беше застанала до мен, ухаеща силно на Caleche. — Можем да бъдем спокойни, дъще. Братовчедка ти Диана дойде сама. Мари-Луиз каза, че борсовият посредник е болен вкъщи на легло, но за никого не е тайна, че двамата са скъсали! Ти какво още се мотаеш тук? Всички теб чакаме.
— Аз само… аз исках… — запелтечих аз.
— Тя просто се спря да поздрави — намеси се Адриан. — Добър вечер… госпожо Талер, предполагам. Доктор Грегор Адриан. С Гери се срещнахме случайно тук. Днес семейството ми има празник в кристалната зала.
— Доктор? — повторих аз слисано, докато майка ми му подаваше ръка.
— Приятно ми е — каза тя и започна да го оглежда така директно, както обикновено оглежда някоя чушка, преди да я пусне в количката. — Да не сте зъболекарят на Луригери?
Тук сърцето ми подскочи, тъй като за момент си въобразих, че майка ми знае за Оле и мен.
— Или гинекологът? — продължи тя и при мисълта, как Адриан ми прави гинекологичен преглед, почувствах, че се изчервявам като роклята си. — Надявам се все пак, че тя е здрава? — каза майка ми. — В последно време беше малко… не особено добре… О, не, надявам се, че не сте психотерапевт! — Тук аз се изчервих още повече, доколкото това изобщо беше възможно.
— Не съм лекар. Защитил съм докторат по история на изкуството — отговори Адриан. — За съжаление.
— О, колко интересно — каза майка ми. — Моята трета по големина дъщеря, Тигелулу, е защитила докторат по германистика. Тя е старши учител в гимназия. Откъде познавате Рилуге, ако не е неучтиво да попитам?
— Аа, кого, моля? — попита Адриан.
— Има предвид мен — поясних с пламтящи бузи, докато го молех безмълвно: Не казвай! Не казвай! Не казвай!
— О, ние се познаваме от… от музея — каза Адриан със сбърчено чело.
Аз завъртях очи. Като жест на извинение Адриан повдигна рамене.
— От музея? — повтори майка ми. — Ах, разбира се, вие като специалист по история на изкуството… но каква работа има Лугери в музеи!
— Аа, кой, моля?
— Има предвид мен — казах отчаяно.
— О, Гери често посещава музея, за да си набави информация — обясни Адриан.
Плеснах се с ръка по челото.
— За своите исторически романи — продължи Адриан.
— Аха — каза майка ми и хвана ръката ми така, сякаш искаше да ме арестува. — Беше ми много приятно, че се срещнахме, но за съжаление, трябва да вървим, сестра ми изключително много държи на точността, а Гери трябва да се снима при влизането за книгата с гостите. Макар и с тази рокля. Знаех си, че ще се опиташ да ме изложиш. Какво толкова съм ти направила, че никога не ме слушаш? И какво е това червило? Ти стоп на кола ли си, или млада жена?