Всяко решение си има проблем

17

С гордост мога да заявя, че не се наложи да се напивам, за да добия смелост да се появя на празника с червената рокля. Напълно трезва си сложих блестящото червено червило, издухах си косата (с кръглата четка, но така, че по-късно нищо не личеше) и накрая скочих в разкошните си червени сандали с пеперудите. Напълно трезва изслушах възторжените комплименти на Чарли и Улрих, напълно трезва напуснах дома им и напълно трезва влязох в „Лексингтън — Пет сезона“. Тук обаче веднага съжалих, задето се бях правила на толкова смела, вместо да гаврътна няколко водки.

— Я, гледай, Хайнрих, та това е Гери — извика моята пралеля Елсбет, тъкмо когато влизах във фоайето и преди да успея да се скрия зад огромните фонтани. — Онази Гери, която потроши семейния майсенски порцелан и миналата седмица щеше да се самоубие.

Излишно е да казвам, че не само прачичо Хайнрих насочи поглед към мен.

— Но не по тази причина, пралельо Елсбет — казах аз. — Пък и то беше отдавна.

— Аз не съм пралеля ти Елсбет, а пралеля ти Аделхайд — поправи ме пралеля ми Елсбет или, хайде от мен да мине, пралеля ми Аделхайд. Нали вече споменах, че всички те си приличаха. — Изглеждаш чудесно, детето ми, виждаш ми се понапълняла, а?

— Не — отвърнах аз.

— Но така ти отива — включи се прачичо Хайнрих, цъкна с език и ме щипна в талията.

— Вярно ли е наистина, че пишеш онези порнографски брошурки, дето ги продават изпод щанда? — попита пралеля Аделхайд.

— Не ги продават изпод щандовете — въздъхнах аз. — Могат да се купят от всеки павилион. Има ги и в супермаркетите. Това не е порно.

— Ех, времената вече са други — каза пралеля Аделхайд. — В днешно време тези свинщини ги продават навсякъде свободно, дори и на малолетните. Ти някак си ми напомняш за моята сестра Хулда, когато беше млада. И тя имаше склонността да скандализира с поведението си. Знаеш ли, че е била и стриптийзьорка? Слагаше само по едни пискюли на зърната на гърдите си, да се чуди човек как се задържаха там. Сигурно с двойно залепващо тиксо?

— Аз обаче не вярвам — рекох.

— О, и аз не вярвам — съгласи се пралеля Аделхайд. — Сигурно има някакъв друг трик.

— Имах предвид, че не вярвам пралеля Хулда да е била стриптийзьорка — казах аз.

— Е, може да съм го видяла и в някой филм — добави пралеля Аделхайд и ме хвана под ръка. — На моята възраст ми е трудно да разграничавам спомените си. Ах, толкова се радвам. Такива важни чествания се организират все по-рядко, в днешно време хората предпочитат да празнуват в трапезариите си. Но друго си е в такъв изискан хотел, къде-къде по-празнично е. Пък и е прекрасно отново да видя всички. Нямам търпение да се запозная с младежа на сестра ти Лулу. Разправят само хубави неща за него. Сега пък чух, че братовчедка ти Франциска нямало да се жени за фризьора. И слава Богу, прическата му е безобразна, нали Хайнрих? Като някой скункс е.

— Франциска пак е соло?