Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
Елън втренчено гледаше как сестра й пресича терминала, преметнала пътната си чанта през рамо. После изведнъж затвори капака на лаптопа и плъзна длан върху него.
— Мога ли да те попитам нещо?
— Разбира се.
— Кога научи всичко това?
— Кое?
— Цялата истина.
— Може би предпочиташ една лъжа?
Тя кимна, сякаш беше очаквала точно такъв отговор.
— Тази вечер чух истината на друг човек. Не моята. Все още не.
— Не би трябвало да е така.
— Аз го родих, Майкъл. Аз трябва да поема отговорността. И точно така ще стане.
Тя се приближи и седна до мен. Сърцето ми ускори ритъма си. Възлестата ръка погали лицето ми. Усмихна се. Тъжно, както се усмихва изтерзаната душа. После ме целуна по устните.
— Върви си у дома, Майкъл.
Така и направих.
Стая 312 в „Рафаел“. Леглото беше празно, с отметнато настрани одеяло. Квадрат светлина от уличните лампи блестеше върху чаршафите. Седях на един стол до прозореца. И друг път бях седял на него. На масичката лежеше разтворената Библия на Гидиън. Прочетох написаното там. Беше подписано от Пол Маккартни.
Зад гърба ми нещо прошумоля. Или по-скоро проскърца. Като дърво под някаква тежест. Обърнах се. Стаята беше все така празна, но бях сигурен, че съм го чул. Не бях в състояние да определя откъде идва. Може би от гардероба. Не си спомнях да съм го виждал преди, но явно си е бил там. Вратата му беше открехната. Вътре светеше. Сведох поглед към ръката си, която завъртя топката на вратата и я дръпна. Вътре се поклащаше тялото на Елън Бразил. Очите й бяха отворени. Въжето беше впито дълбоко в шията и.
Седнах на леглото. Плувнах в пот, въпреки че в апартамента беше хладно. Сърцето ми сякаш искаше да изскочи от гръдния ми кош. Станах и затворих прозореца. После се прехвърлих в дневната и изядох една купичка зърнена храна. Докато се обличах, Маги излочи млякото си. Слязох долу, качих се в колата и потеглих. Имах чувството, че играя в някаква пиеса от двайсет и втори век. Или от пети век преди Христа. Знаех репликите си наизуст и щях да изиграя ролята си. Иначе някой друг щеше да го направи. Винаги става така.
Сградата на Елън тънеше в мрак. Прекосих входното фоайе, влязох в асансьора и заковах поглед в сменящите се цифри на таблото. Вратата на апартамента й беше затворена. Опитах топката на бравата и установих, че не е заключено. Щях да се изненадам, ако беше обратното.
Краката ми знаеха пътя. През дневната и по коридора към спалнята. Шумът идваше оттам. Някакво тихо, но остро проскърцване. На огънато под тежест дърво. Запалих лампата и погледнах към гардероба. После се приближих към него, изчаках една секунда и дръпнах вратата.
Бележка на автора
Биологичното оръжие, описано в тази книга, е чиста художествена измислица. Може ли такова оръжие да бъде създадено с помощта на съществуващите технологии? Според повечето учени, с които съм разговарял, отговорът е „не“. Може ли нещо подобно и дори още по-страшно да бъде създадено в някоя лаборатория в света? Според същите тези експерти отговорът е „да“.
Ако ви интересува достоверна информация по въпроса за черната биология, разгледайте „Задаващата се буря на войната с биологично оръжие“, сборник есета, издадени под егидата на Центъра срещу разпространението на биологично оръжие към Военновъздушните сили на САЩ. Книгата е четивна и покрива широк кръг проблеми. Може също да прочетете „Биориск“ от Кен Алибек и Стивън Ханделман, както и „Гореща зона“ от Ричард Престън. В интернет, разбира се, ще намерите богата информация за подобни теми, включително за биоинформатика, биотухли, синтетична биология и науката зад скритите вируси. Ако потърсите в „Гугъл“ „Проби на болести във Форт Детрик“, ще научите какво става през последните двайсет години в най-голямата изследователска лаборатория за биологично оръжие в страната.