Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— Твърде много недовършени неща — кимнах.
— Които никой не може да разреши по-добре от градската управа на Чикаго.
Спряхме на пресечката между „Сюпириър“ и „Стейт“.
— Ти къде отиваш? — попитах.
— Имам среща за обяд — сви рамене Родригес.
— С Рита?
— Аха.
— Тя е добре, Винс.
— Разбира се, че е добре. Въпросът е ти как си.
Кимнах към бялото стълбище и внушителната постройка над него.
— И аз имам някои неща за довършване.
— Довърши нещо и вместо мен — каза Родригес и си тръгна. После изведнъж спря и се обърна. — За малко да забравя…
— Какво?
— Рейчъл?
— Какво за нея?
— Какво става между вас?
Във вътрешния джоб на палтото ми се мъдреше плоско пакетче. То съдържаше последната отстъпка на федералните: цялата документация за връзките на Рейчъл с „Лаборатории Си Ди Ей“ и писмо, в което се обещаваше, че случаят ще бъде потулен завинаги. Отначало исках да й го предам лично, но после реших да го пратя по пощата.
— Кели?
— Какво?
— Искаш ли да поговоря с нея?
— По-добре да оставим нещата така, Винс.
— Засега?
— Да, засега.
Инспекторът ме потупа по рамото и отново пое нагоре по „Сюпириър“. Аз седнах на стъпалата и изложих лицето си на топлите слънчеви лъчи. Покрай мен профучаха още две патрулки, следвани от линейка и телевизионен микробус. Допуших цигарата си и стъпках угарката с ток.
Вътрешността на катедралата беше хладна и величествена. Седнах на една пейка в дъното. После се отпуснах на колене и затворих очи. Наоколо цареше непрогледен мрак. Опипах стената, търсейки лъч светлина или прозорец за отваряне. Но нямаше нищо. Само мрак. Задушаващ, безкраен вечен мрак. Потопих се в него и зачаках страданието. Знаех, че така трябва да бъде. Но не беше.
Епилог
Седях в дневната на Елън Бразил и слушах вечерния трафик под прозорците й.
— Как е момичето ти? — попита тя.
— Казах ти, че нямам момиче.
— Каза ми, че е сложно.
Намръщих се и отпих глътка кафе. Вече й бях разказал всичко, което знаех за Си Ди Ей, с изключение на една последна подробност. Тя го знаеше. Аз също. Вероятно го знаеше и урната с праха на сестра й на перваза на камината.
— Ходих на един от митингите, свикан от кмета — подхвърли тя.
— Бас държа, че е било много вълнуващо.
— Носех си и пистолета — добави тя.
Беше се свила на канапето, с отметната назад тъмна коса, подвила под себе си дългите си крака.
— Къде е, Елън?
— Твърдо бях решила да гръмна някого, но не знаех откъде да започна.
— Къде е пистолетът?
— Изхвърлих го — отвърна тя и обърна ръцете си с дланите към мен.
— Трябваше да ми го дадеш.
— А ти трябваше да ми разкажеш края на историята.
— Мислиш си, че знаеш, но не е така.
— В такъв случай казвай.
Навън изсвири клаксон, последван от сподавена ругатня.
— Става въпрос за сестра ти — рекох.
— Естествено.
— По-скоро за смъртта й. Ти нямаш вина за нищо.
— Затова ли си тук?
— Исках да знаеш истината.
— Или по-скоро една от версиите за нея.
— Насадили са те като всички останали.
— Аз създадох „Тих тътен“.
— А те са го пуснали. След като са го модифицирали и са му вградили ключ убиец.
— Нали помниш, че аз открих този ключ, Майкъл?
— Помня. И точно там е работата. Ти си била геният, скрит зад завесите в Си Ди Ей. Безценният им актив. Моли и Стодард прекрасно са разбирали това и са правели всичко възможно да останеш в играта. Знаели са, че ако се съсредоточиш в ДНК-то на патогена, със сигурност ще откриеш ключа убиец. А при малко повече шанс и ще го проследиш до собствената ви лаборатория. Затова решили да отвлекат вниманието ти. — Извадих едно дивиди и го вкарах в лаптопа, който бях оставил на масата. — Това са записите на охранителните камери от Синята линия и „О’Хеър“, направени сутринта в деня на заразата. Ана не се появява никъде по простата причина, че изобщо не е била в метрото. Но въпреки това ние я виждаме как слиза от таксито на „О’Хеър“ някъде около седем и половина. Виждаме и Питър Гилмор, който я проследява в терминала. Те са я набелязали за жертва, Елън. Също като бандите. Единствената причина да я убият е да отвлекат вниманието ти. Да те манипулират, да те смажат. Така че, когато погледнеш патогена, ако изобщо го погледнеш, да не забележиш нищо необичайно. Да видиш само онова, което са искали да видиш. Това е бил единственият начин да задържат своя гений в клетката. И то жив. Защото, ако беше започнала да разпитваш Моли и Стодард за ключа убиец, те щяха да те ликвидират. Това е цялата истина.