Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— Колко живота си въобразяваш, че имаш?
Обърнах се. Винс Родригес стоеше под главния портал на „Холи Нейм“, облян в слънчева светлина.
— Аз ли? Нима имам врагове?
Родригес се приближи и ме почука по гърдите.
— Казах ти да не се доверяваш на онзи негодник.
Беше прав. Джеймс Дол твърдо беше решил да ме просне на студения под на лабораторията, за да правя компания на Джон Стодард. Направих опит да го умилостивя, като му показах снимките, които бях направил с телефона си. Червената боя, закованите прозорци и труповете. Ама той не се впечатли и в крайна сметка се принудих да му връча флашката, която ми даде Елън. Тя съдържаше скрит запис на заседанието във Вашингтон, на което Дол и приятелчетата му обсъждаха начините за контрол на заразени жилищни квартали, включващи и четири различни варианта за опожаряването на Кейтаун. Снимките той би могъл да обясни по някакъв начин, но нямаше как да се измъкне от записа на собствените му думи. След няколко телефонни разговора двамата с Рита Алварес бяхме обявени за „приемлив риск“. Поне засега.
— Как мина срещата ти със семейството на Тереза? — попитах.
Останките на Тереза Джаксън бяха изгорени заедно с всички останали.
— Имаше само една сестра — отвърна Родригес. — Не беше особено развълнувана.
— Съжалявам.
— Няма защо. Аз ще запазя праха й.
Очите на приятеля ми овлажняха. Някъде високо над главите ни прозвуча орган, към който се присъедини и църковният хор. След като свършиха, кардиналът се изправи на амвона и започна да сипе благословиите си. Родригес ме побутна. Излязохме навън през тежките бронзови крила на портала. Утринното слънце ни заслепи.
— Къде е Рита? — попитах.
— Къде е Рита, къде е Рита… — намръщи се Родригес. — Писна ми от този въпрос! Рита знае всичко, но не може да публикува нито дума!
— Поне е жива — рекох.
— Ще й предам думите ти — каза той, сложи си тъмните очила и седна на стъпалата пред катедралата. Присъединих се към него.
— Ще намеря начин да й се отблагодаря.
— А на мен как ще се отблагодариш?
Родригес изобщо не ми беше давал никаква балистична експертиза. А Рита Алварес не беше проследила никакви „парични потоци“. Бях ги използвал в кабинета си с единствената цел да накарам Моли Карълтън да се почувства вътре в нещата. Част от разследването. А когато обяви съвпадение с ДНК пробата на Гилмор, за мен остана само една улика, която бях длъжен да проследя. Всичко друго беше димна завеса. Начин да се стигне до края.
— Май не ти харесва ролята на примамка, а?
— Най-вече не ми харесва да доставям дрога на бандитите!
— „Четворките“ си имат нов главатар.
— Маркъс Робинсън? Няма да изкара и едно лято!
Свих рамене и казах:
— И в двата случая бих могъл да помогна.
Родригес изсумтя и погледна надолу по улицата. Ченгетата бяха отцепили квартала със сини полицейски заграждения, зад които се беше струпала малка тълпа с надеждата да зърне някоя известна личност. Някаква жена щракна с фотоапарата си и размаха ръце. Махнах й в отговор.
— Коя е тая? — попита Родригес.
— Никоя. Просто ми махна.
— Аха. Сега идва ред на шибаните знаменитости.
Порталът на „Холи Нейм“ се отвори и знаменитостите започнаха да се изсипват навън. Принудени бяхме да се дръпнем встрани. Гледах ги разсеяно, питайки се защо изобщо съм тук. Усетих поредното смушкване в ребрата и проследих погледа на Родригес. Покрай нас мина Моли Карълтън, скрита под черна шапка с широка периферия и заобиколена от костюмирани мъжаги. Посегнах към пистолета си, който не беше на колана ми. Тя се обърна, но очевидно не ме видя. Насочи се към чакащата наблизо лимузина.
— Май няма да има никакъв процес — отбеляза Родригес.
Понечих да отговоря, но в същия момент порталът отново се отвори. През него минаха мъже с тъмни очила и слушалки в ушите. После се появи вицепрезидентът, до когото се беше залепил Уилсън. Двамата спряха под портала, за да разменят няколко думи с кардинала.
— Как се чувства любимият ни кмет? — попита Родригес.
— Снощи по новините на Би Би Си показаха начина му на живот.
— Не знаех, че има такъв.
От тълпата изскочи Рисман и се насочи към шефа си. Уилсън наклони глава, за да чуе какво му казва началникът на канцеларията му. Очите на кмета се насочиха към мен, устните му се размърдаха. Свалих слънчевите очила от главата си и скрих очите си зад тях. Веднага се почувствах по-добре.