Потайно острие
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-262-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Потайно острие». Краткое содержание книги:
Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо — търсенето на собствения им път.
Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!
— Джарлаксъл настоява за повече информация — предупреди го Кимуриел. — Иначе ще натовари мен с тази задача.
— А, да, ще я прехвърли на заклетия ми съперник — рече магьосникът с престорена сериозност.
Далеч от тях, Джарлаксъл се засмя. Кимуриел и Рай’ги смятаха за много важно да си придават вид, че не могат да се понасят и следователно не представляват заплаха за него, докато в действителност между тях съществуваше искрено и здраво приятелство. Джарлаксъл нямаше нищо против, всъщност дори го предпочиташе, защото знаеше, че макар да притежават значителни умения, двамата и представа си нямат как мислят останалите разумни същества, и затова никога няма да опитат нещо срещу него. И то не от страх да не загубят, а от страх, че може да победят и тогава отговорността за целия отряд ще легне на техните плещи.
— Най-добрият начин да научим повече за изменника е да се доближим до него под някакво прикритие и да го подслушаме — продължи Рай’ги. — Вече разбрах доста за това накъде отива, както и за събитията от миналото му.
Джарлаксъл се приведе напред и се заслуша в подетото от магьосника заклинание. Не след дълго разпозна част от думите и се досети, че става въпрос за гадание с помощта на мисловен басейн.
— Онзи там — каза Рай’ги малко по-късно.
— Момчето? — попита Кимуриел. — Да, лесна мишена ще бъде — човеците не подготвят децата си така добре, както ние.
— Можеш ли да проникнеш в съзнанието му?
— Без проблем.
— През басейна?
Последва дълга пауза.
— Не знам дали някой го е правил преди — призна най-сетне Кимуриел, но в тона му, както Джарлаксъл и сам чу, имаше не страх, а интерес.
— Така очите и ушите ни ще бъдат до изменника — продължи Рай’ги. — И то във форма, в която никога няма да му хрумне да се усъмни. Любопитно дете, което умира от желание да чуе за многобройните му приключения.
Джарлаксъл свали ръка от камъка и магията спря да действа. Широко усмихнат, той отново се облегна назад, доволен от находчивостта на своите подчинени.
Именно това бе най-голямата му сила, осъзнаваше той, умението да разпределя различните задачи, отдавайки дължимото на всеки от хората си. Да, макар и сам да беше страховит противник, могъществото му се дължеше най-вече на способните войници, с които се обграждаше. Да се изправиш срещу Джарлаксъл, означаваше да се изправиш срещу Бреган Д’аерте.
Да се изправиш срещу Джарлаксъл, означаваше да изгубиш.
Както много скоро щяха да се убедят и калимпортските гилдии, помисли си наемникът.
Както много скоро щеше да се убеди и Дризт До’Урден.
— Свързах се с една далечна Равнина и от нейните обитатели, велики и мъдри създания, за които ние сме като отворена книга, научих много за изменника и приятелите му, за това откъде идват и къде отиват — съобщи Рай’ги на господаря си на следващия ден.
Джарлаксъл кимна, без да обръща внимание на дребната лъжа.
— Както ти казах и по-рано — намират се на борда на кораб на име „Пътешественик“. Тръгнали са от Града на бездънните води и сега пътуват на юг, към Портата на Балдур, където би трябвало да пристигнат след три дни.
— А оттам? По суша ли ще продължат?
— Само за кратко — отвърна Рай’ги, — за едва половин ден, прекаран като каютен прислужник, Кимуриел наистина бе научил доста. — После отново ще се качат на кораб, този път по-малък, и ще следват някаква река, която ще ги отведе далеч от Саблен бряг. След това потеглят по суша към снежните планини и „Възвисяване на вярата“, храм, където живее могъщ духовник на име Кадърли. Отиват, за да унищожат магически предмет, надарен с голяма мощ — тези последни факти Рай’ги бе научил сам, без помощта на Кимуриел. — Нарича се Креншинибон, макар често да му казват просто кристалния отломък.
При тези думи Джарлаксъл присви очи. И преди бе чувал за Креншинибон, във връзка с един могъщ демон и Дризт До’Урден. Нещата като че ли си идваха по местата, а в главата му започна да се заражда пъклен план.
— Значи това са си наумили — изрече той на глас. — Не по-малко важно е, обаче, къде са били.
— Научих, че идваш от Долината на мразовития вятър. Земя на ледове и неспирен вятър. Освен това са се разделили с един свой приятел, могъщ воин на име Уолфгар. Смятат, че е в Лускан, на север от Града на бездънните води.
— Защо не е дошъл с тях?
Рай’ги поклати глава:
— Мисля, че нещо го измъчва, но не съм сигурен какво. Може би е понесъл някаква загуба или пък е преживял трагедия.