Потайно острие

— Повече от двайсет години ме подценяваш — безгрижно отвърна Ентрери и приседна в крайчеца на леглото. — Кога най-сетне ще прогледнеш за истината?

При тези думи старецът избухна в мъчителен, дрезгав смях, а по устните на палача заигра рядко появяваща се усмивка.

— Знам истината за Артемис Ентрери още от времето, когато беше уличен хлапак, убиващ натрапниците със заострени камъни — напомни му пашата.

— Натрапници, изпратени от самия Басадони паша.

— Трябваше да те изпитам — ухили се старецът.

— И как се справих?

Ентрери се замисли над случващото се — двамата с Басадони си говореха като стари приятели и в известен смисъл наистина бяха такива. Само че действията на останалите господари на гилдията ги бяха превърнали в смъртни врагове. Въпреки това, макар и безпомощен, затворен сам в една стая с опасния убиец, пашата изглеждаше съвсем спокоен. В началото Ентрери предположи, че старецът е по-добре защитен, отколкото двамата с Кимуриел смятаха, но когато огледа цялото помещение, както и полуизправеното легло, у него не остана и капчица съмнение, че Басадони наистина не крие нищо. Ентрери напълно владееше положението, ала пашата изобщо не изглеждаше притеснен.

— Отлично, отлично — усмихна се Басадони, но бързо се намръщи. — Поне доскоро. Този път обаче се провали и то при съвсем лесна задача.

Палачът сви рамене, сякаш това нямаше особено значение.

— Онзи, когото трябваше да убия, беше прекалено жалък — обясни той. — Наистина. Нима очакваше аз, който преминах всички изпитания, на които ме подложи, аз, който се издигнах до самия връх, макар да бях още младеж, да се разправям с обикновени селяци заради сума, която и най-неопитният джебчия може да ви докара за половин ден?

— Не това беше важното — настоя Басадони. — Аз отворих вратите на гилдията за теб, но тъй като те нямаше дълги години, трябваше отново да се докажеш. Не, не пред мен — побърза да добави пашата, когато Ентрери се смръщи.

— А пред глупавите ти заместници!

— Те до един са си заслужили мястото.

— От това се боя.

— Сега ти ги подценяваш — рече Басадони. — Всеки от тримата има своя роля и ми служи добре.

— Достатъчно добре, за да ме изхвърлят от гилдията?

Старецът въздъхна дълбоко.

— Е, да ме убиеш ли си дошъл? — засмя се той. — Не, надали. Няма да ме убиеш, защото нямаш причина да го сториш. Прекрасно знаеш, че ако по някакъв начин успееш да се справиш с Кадран Гордиън и останалите, аз отново ще те приема.

— Поредното изпитание? — сухо попита Ентрери.

— Ако е така, ти сам си го изпроси.

— Като пожалих живота на един нещастник, който навярно предпочиташе да умре? — поклати глава палачът, комуто всичко това изглеждаше повече от нелепо.

Нещо проблесна в помътнелите, сиви очи на Басадони.

— А, значи не е било състрадание? — поклати той глава, широко усмихнат.