Разбиваща жега

На светлината на уличните лампи лицето на Руук изглеждаше зловещо сериозно. Хийт го хвана под ръка.

— Съжалявам, Джейми. Пипнахме злодеите, но… Съжалявам, че се оказаха твои хора.

Той спря и я погали по бузата.

— И аз съжалявам, Ник, но да си изясним едно. Моите хора — това си ти.

— Говорим за двама студенти, Руук — каза тя и поклати тъжно глава. — Тежко е, когото и да загубиш, но когато са млади хора, някак си е още по-трагично.

Той стисна ръката й. Добре знаеше каква загуба е понесла и беше наясно колко силни са чувствата й към жертвите и семействата им.

— Не оправдавам Джун Чин, но той е бил предприемач. А Клоуи… — Руук замлъкна за миг. — Клоуи беше ярка светлина, угасена твърде рано.

Това се отнасяше и за двамата и каквото и да кажеха, не можеха да ги върнат.

— Обади ми се Ейприл Олбрайт — каза Руук след малко. — Прави бяхме, Клоуи й предложила материала и тя го харесала, но така и не го получила.

— Хмм-м.

Докато вървяха, Хийт стисна ръката му още по-силно.

— Чух се и със Спарки. Историята на Ню Йорк в три части се отлага.

— Нека да позная — каза Ники. — Тя иска първо да напишеш материала, заради който е била убита Клоуи.

— Абсолютно вярно, Хийт, абсолютно вярно.

Руук се сгуши до нея и двамата продължиха мълчаливо напред. Хладният нощен въздух се просмука в кожата, мозъка и дробовете на Ники. Тя издиша и позволи на напрежението да отлети заедно с дъха й. След няколко минути и двамата сякаш оставиха случилото се в Камбрия зад гърба си. Руук вдигна очи към насечения от небостъргачи нюйоркски хоризонт и се ухили. После заговори с шекспиров апломб:

— Но стой, каква е таз светлина, която от прозореца изгрява? Той изток е, а Манхатън — слънце! Сладката глъч и аромати на моя град не ми отнемай. Те равни нямат и не ще ги забравя.

Ники се разсмя. Маргарет Руук би се гордяла — драматизмът успешно се бе предал от майката на сина.

— Кои аромати и глъч имаш предвид?

— Все едно… Сирени, музика, клаксони, смях, пара, китайска храна. Всичко това е Ню Йорк сити! — Руук я притегли към себе си. — Напомни ми никога повече да не напускам моя любим град.

— Никога?

Хийт се измъкна изпод ръката му, избърза няколко крачки пред него и се обърна. Не й беше лесно да върви на заден ход с вечерна рокля и обувки на висок ток, но успя да остане грациозна.

— Дегустация на вино в Калифорния?

Руук поклати глава.

— И тук го внасят.

— Ранчо в Ню Мексико?

Той присви едното си око, сякаш изкушен, но пак поклати глава.

— Не.

Хийт повдигна вежда и му се усмихна изкусително.

— Рейкиявик.

Това не беше въпрос. Руук се разтопи пред очите й, може би тя се разтопи пред неговите. Той разхлаби черната си папийонка — наистина беше сурово привлекателен и, за бога, фракът му стоеше ужасно добре. Хийт го помами с пръст. Викаше го и го изкушаваше, но не му позволяваше да я хване, а Руук я следваше като прелъстения от Цирцея Одисей, загубил ума и дума.