Разбиваща жега

— Да, но трябва да е бил някой като Холц, ако не самият той. Уортън може да е кандидат за следващото ниво, но още е новак.

— Вербуваха го преди почти две години — каза Гарет. — Каза, че бил сред най-младите попълнения. Обикновено подбират най-вече студенти последен курс.

„Власт“ — помисли си Хийт. Масоните, които имаха връзка с илюминатите, се интересуваха единствено от нея. Защо ли орденът е прибрал толкова рано Майкъл Уордън под крилото си? Хрумна й само една причина.

— Той беше ли главен редактор, когато го вербуваха, или това дойде по-нататък?

— Кара четвърти семестър на този пост, така че явно са го назначили малко след като е постъпил — каза Гарет, докато се опитваше да ги насочи към стълбището. — Най-добре е да се качваме.

Руук отново обхождаше стаята. Огледа украсата по стените, без да бърза. Стараеше се да запомни подробностите.

— Кой е академичният съветник на Майкъл? — попита той.

Хийт довърши мисълта му. Съветникът на Клоуи бе Дженифър Дейли и двете се бяха сближили достатъчно — младата жена се беше обърнала към възрастната. Човекът, с когото се бе сближил Майкъл, може би беше липсващата брънка, от която се нуждаеха. Да те приемат в организацията не е същото като да станеш един от елитните масони.

— Не знам дали му е съветник, но Майкъл е много гъст с професор Ламонт.

Руук рязко си пое дъх.

— Академичният съветник на Майкъл Уортън е Реймънд Ламонт?!

Гарет сви рамене.

— Както казах, не съм съвсем сигурен. Знам само, че често са заедно.

— Татуировката — каза Хийт. Спомняше си следата от мастило, която бе зърнала на китката му. На същата ръка, на същото място като тази на Крисчън Фоти. — Майкъл Уортън има ли татуировка?

— Да — каза той след кратък размисъл. — От вътрешната страна на китката.

„Бинго.“

— Триъгълник?

— Може би — каза той, но без убеденост. — Не работя често с него, така че…

— Какво знаеш за Майкъл?

Гарет започна да изброява на пръсти:

— Его до небето. Преди да се прехвърли в нашия факултет, е следвал медицина. Не съм го виждал с момичета, вестникът е целият му живот. Общо взето това е.

— Ръкостискането — измърмори Руук. — Разбира се. Как може да съм такъв глупак?

— Ръкостискането ли? — попита Хийт. Не беше сигурна какво има предвид.

Той се обърна към нея.

— Помниш ли Холц и Фоти?

Когато протегна ръка към нея, тя я стисна, а Руук хвана предлакътника й с другата. Палецът и показалецът му почти се срещнаха.

— Сега ти — каза той и Хийт също обхвана предлакътника му със свободната си ръка.

— Помниш ли кои двама се здрависаха така? — попита Руук.

Помнеше, защото го беше видяла само ден по-рано.

— Реймънд Ламонт и Кейдън Сондърс.