Нощна сянка [bg]

— Защо тук? — попита той. — Защо игуменката не е поканила доктор Ормсби в „Сейнт Фрайдсуайд“, където е щяла да бъде в безопасност?

— Тя каза, че в тази църква се крие някаква тайна — отвърна мастър Бенедикт. — Това ми отговори, когато я помолих да не тръгва. Заяви, че макар да не го е споменала в писмото, в тази църква — той посочи наоколо — се криел ключът към всички загадки в Мисълам. Тук щели да се изяснят обстоятелствата около смъртта на брат й, Сагитариус и най-вече около претенциите на мастър Клейпоул. Не пожела да ми каже нищо повече. Дойдохме тук и се заговорихме пред олтарната преграда. Сутрешната литургия беше отслужена и църквата беше празна. Тогава чух вратата за мъртвите да се отваря. Помислих, че е отец Томас, и се запътих натам, а после чух трите изсвирвания на ловджийския рог. Не виждах нищо. Обзе ме ужас, а после съзрях сянката. Чух как профуча стрела, а после домина Маргарет изпищя. Върнах се при нея и се огледах. Стрелецът беше близо. Носеше наметало, а главата му беше покрита с качулка. Не се различаваше нищо, освен един силует, но лъкът на убиеца проблясваше на светлината. Побягнах! Скрих се зад олтарната преграда и чух втората стрела да се забива в нея. Мислех си, че нападателят ще се приближи към мен, но явно целта му е била домина Маргарет. Настана тишина, а после дойде доктор Ормсби.

Корбет му благодари, мина покрай тялото и се качи по стълбите към главния олтар. Взря се в разпятието, притвори очи и изрецитира няколко стиха от „Вени, Креатор Спиритус“54 „Безсмъртна светлина, Божествена светлина, ела в сърцата на Своите чеда…“ Кралският пратеник отвори очи. Беше време да заложи капана. Тук само си губеше времето. Трябваше да се върне в Мисълам, за да проучи още една възможност. Обърна се и се върна при останалите.