Нощна сянка [bg]

— Не изглеждате изненадан, сър Хю.

— Не, не съм — цъкна с език Корбет. — Мозайката се подрежда, Ранулф. Скоро ще разберем истината, но нека първо видим какво се е случило.

Пазарният площад гъмжеше от хора и кралските пратеници едва си пробиха път до „Сейнт Алфидж“. Корбет каза на Чансън да остане с конете, а двамата с Ранулф влязоха в църквата през вратата за мъртвите. Пред олтарната преграда ги чакаше малка група хора. Корбет проучи обстойно трупа на домина Маргарет. Стрелата се беше забила дълбоко в плътта на игуменката, кръвта по лицето й се беше съсирила, но очите й все още бяха оцъклени в предсмъртен ужас. Кралският служител помоли отец Томас да му даде нещо, с което да я покрие. Свещеникът му донесе една от покривките за олтарния престол и Корбет нежно я положи върху лицето на покойницата. Разгледа стрелата, забита в олтарната преграда, а после тръгна да обикаля църквата. Ранулф ходеше пред него и разгонваше гражданите, които се тълпяха в нефа, за да зърнат грозната гледка. Корбет огледа внимателно всички врати. Ормсби му беше разказал, че тъкмо бил прекосил площада, когато чул ловджийския рог, след което изтичал в църквата, където намерил домина Маргарет мъртва, а мастър Бенедикт — да се крие зад олтарната преграда. Капеланът се беше посъвзел, но лицето му все още беше смъртнобледо, а очите му — зачервени. Заеквайки, свещеникът обясни, че домина Маргарет настояла да излязат от „Сейнт Фрайдсуайд“, където били на сигурно място, за да се срещне спешно с Ормсби.

— По какъв въпрос? — попита Корбет.

— Не знам точно, сър Хю, но — зашепна Бенедикт, поглеждайки през рамо към Клейпоул и двамата градски сановници, които го придружаваха — беше нещо във връзка с църковните регистри и претенциите на Клейпоул.

— Какво общо има това с вас, доктор Ормсби?

Докторът затвори очи, пое си дъх, а после отново ги отвори.

— Всички знаем — хвана той Корбет за ръката и го отведе далеч от Клейпоул и останалите, — че лорд Скроуп беше баща на Клейпоул. Под въпрос остава единствено дали Скроуп и Алис де Тъдънам са сключили брак. По-късно Алис починала при раждане. Говори се, макар това да е само слух, че бебето било изродено от майка ми, акушерка в Мисълам. Хората смятат, че тя може да е видяла или чула нещо и да ми го е казала, преди да издъхне. Не знам! Може би затова домина Маргарет е искала да се срещне с мен.

Корбет благодари на доктора и се върна при капелана. Мастър Бенедикт със заекване му обясни, че двамата с домина Маргарет пристигнали в църквата някъде около утренята — времето на срещата им с доктор Ормсби, посочено в писмото от игуменката. Корбет помоли доктора да му покаже бележката и Ормсби му я подаде. Корбет бързо я прочете. Съобщението беше изписано със старателен почерк и в него домина Маргарет се обръщаше с молба към доктор Ормсби да се срещне с нея пред олтара на „Сейнт Алфидж“ по време на сутрешната служба „по много важни причини“. Кралският пратеник вдигна поглед към капелана.