Нощна сянка [bg]

Вместо това се върна до пристана и нареди на Пениуорт да закара Ранулф до средата на езерото и бавно да продължи да гребе към онези върби. Ранулф трябваше да застане на кърмата и да провери каква е дълбочината на водата в различни точки на езерото с дългия прът, който беше взел от конюшните. Пениуорт моментално се възпротиви и каза, че така само ще си изгубят времето.

— Някога проверявали ли сте дълбочината на езерото? — настоя Корбет.

— Да, но не на цялото езеро.

— Разбира се — усмихна се Корбет.

— Какво търсим? — попита Ранулф.

— И тук ще действаме, както постъпих със счетоводните книги на имението — отвърна Корбет. — Ще наблюдаваме, а когато попаднем на онова, което търсим, ще го разпознаем. А сега, господа…

Пениуорт се качи в лодката, мърморейки си под нос, а Ранулф го последва със своя прът. Сякаш на кърмата застана ангел на смъртта — така изглеждаше служителят на Зеления печат, наметнат с плаща и нахлупил качулката си. Пениуорт загреба с веслата и пое в посоката, която му беше указал Корбет. Сър Хю изкрещяваше заповед и Ранулф спускаше пръта. Понякога му се налагаше да седне, тъй като прътът почти изчезваше под повърхността на водата. Корбет ги следваше по брега. От време на време гъсталаците, които обграждаха острова, скриваха лодката от погледа му, така че кралският пратеник се провикваше, а Ранулф му отвръщаше, че няма промяна. Обиколиха острова и се приближиха до задната част на убежището. Корбет зърна върховете на върбите на отсрещния бряг и едва овладя вълнението си. Почти се беше изравнил с дърветата, когато чу бурните възклицания на Ранулф и Пениуорт. Промъкна се бързо през храстите и излезе на брега на езерото. Пениуорт се опитваше да задържи плоскодънната лодка неподвижна, а Ранулф опипваше с пръта си нещо под водата.

— Какво намери? — извика Корбет, въпреки че предчувстваше какъв ще бъде отговорът.

— На около една стъпка под лодката — обясни Ранулф — има някаква твърда и неравна повърхност. Широка е около две стъпки, господарю, и прилича на подводна скала или на някакъв насип.

— Може да са останки от мост — провикна се Пениуорт. — Дори не съм предполагал. Лорд Скроуп не ни позволяваше да обикаляме езерото с лодките.

Корбет само се взираше в тясната пътека, която се виеше между върбите. Извика на Пениуорт да се приближи с лодката и да го закара отсреща. Лодкарят се опита да стигне до него, но макар дълбочината на езерото да намаляваше към брега, Корбет откри, че все пак е твърде дълбоко, за да нагази във водата. Реши да се срещнат при пристана, а когато стигна там, лодкарят вече го чакаше, въодушевен от откритието им. След като прекосиха езерото, Пениуорт закотви лодката и последва кралските служители до върбовата горичка. Щом навлезе в нея, разсичайки храсталаците по пътя с меча си, Корбет посочи назад.