Есенната република [bg]

— Оптимизмът ми обаче трая само докато не видях пламъците. Както на всички несъмнено ви е ясно, бяхме нападнати от контингент кезиански Привилегировани и гренадири. Тринадесета бригада понесе големи загуби, както и драгуните от Седемдесет и пета, които се опитаха да препречат отстъплението им. Ние… — Тамас задъвка бузата си за момент, за да потисне гнева. — Е, всички разполагате с доклада относно атаката. Завършва така: „Бяхме нападнати под бял флаг, предлагащ преговори.“

Сред офицерите се надигна недоволство и Тамас продължи:

— Това е прегрешение, което няма да простя. Тази война се състоеше от отбранителни сражения: Недов ручей, Рамензид, Суркови проход, Будфил. Пострадахме от предателство и корупция. Бяхме изправени пред мощта на болен и дребнав бог. Днес, приятели, братя и сестри, се обръщаме в атака.

Тамас се спря, замислен за чуждата армия, която държеше Адопещ, и осъзна, че това е едва първата от много атаки, които щеше да му се наложи да подготви в предстоящите дни.

— Днес ще се отправя към вражия лагер във Фендейл. Ще нападнем кезианската армия както куче — плъх, и ще отървем страната от вредители. Няма да има милост, докато и последното кезианско псе не бъде прогонено отвъд границите ни. Достатъчно дълго петниха нацията ни.

Фелдмаршалът си пое дълбоко дъх и стисна треперещите си ръце зад гърба.

— С мен ли сте?

Последва миг тишина, след което гласът на генерал Арбър иззвънтя ясно и отчетливо:

— Първа и Трета се явяват на служба и са в готовност, сър.

— Седма бригада е ваша — каза Олем.

— Деветнадесета е на ваше разположение — извика генерал Сларън от отзад.

Присъединиха се още гласове, докато всички висши офицери не обявиха подкрепата си. Накрая, след като и последните пламенни овации заглъхнаха, крал Сулам пристъпи напред. Той обходи с поглед събралите се офицери, после рязко се извърна към Тамас и изтегли меча си.

Олем направи половин крачка напред. Сърцето на Тамас заседна в гърлото му.

Сулам хвана меча за острието и се поклони ниско, задържал дръжката към Тамас.

— Имате меча ми. Имате пищова ми. Имате Привилегированите и артилерията ми. Имате моите шестдесет хиляди. Нашият съюз ще накара Ипил да трепери и кезианците ще платят за престъпленията си.

Тамас не можа да сдържи изумлението си. Той познаваше кралските особи. Беше почетен от стария Железен крал на Адро, както и от краля на Нови. Но никога не бе изпитвал нещо подобно. Той се протегна, взе меча на Сулам и го вдигна над главата си.

— Бих умрял за страната си. Но предпочитам да убивам за нея. Пригответе войските. Потегляме!