Непокорна кръв [bg]

Капитанът на мен и на Кулас беше мъж на име Ангхис. Харесвах го и му се възхищавах, а дълбоко в себе си той също ме харесваше, но не смееше твърде да го показва, защото това нямаше да допадне на любовницата му.

Нейното име беше Рейлтин.

Двамата се обрекоха месец след пристигането ми, което въобще не беше добре за мен, защото Ангхис не проявяваше никакъв интерес да се сприятелим, макар да нямаше проблеми с Кулас. Понякога ме поглеждаше извинително, когато Рейлтин се държеше презрително с мен, но рядко ми говореше. Тя го беше обсебила.

Честно казано, привличането им беше взаимно, макар двамата изобщо да не си приличаха. Той имаше къса тъмна коса и зелени очи, усмихваше се често и беше един от най-добродушните капитани. Само боговете знаеха какво намира в нея, но двамата се бяха обрекли и връщане назад нямаше, а и очевидно той не искаше да има. Присъствието му караше погледа на Рейлтин да омеква, макар че твърдостта му се връщаше в мига, когато тя ме зърнеше.

Ангхис много приличаше на Конал и двамата бяха близки приятели. Научих, че щом Конал се върнал в пещерите, Ангхис се втурнал да го прегърне, право пред Кейт и Лилит и останалите придворни. Как да не му се възхитя за дързостта и верността.

Казах, че Конал и Ангхис бяха най-добри приятели; не беше съвсем честно от моя страна. Всъщност те се обичаха като братя. Опитах се да не ревнувам и да не негодувам, но понякога не успявах да се сдържа и не се подчинявах на някоя от заповедите на Ангхис или проявявах нахалство и тогава той трябваше да ме накаже със строг тъмничен затвор или бой с камшик, независимо дали му харесваше, или не. Конал не проявяваше никакво съчувствие в тези случаи, а казваше, че съм принудил Ангхис да постъпи така. Но въпреки това пак си го обичах.

Не знам дали Кейт си мислеше, че е успяла да потуши бунтовните ни мисли. Понякога се питах дали всъщност не играе някаква сложна игра, опитвайки се да ни подтикне към още по-бунтовни действия по някаква си нейна причина. Това не ми хрумна още тогава, разбира се. Какъв сополанко бях.

Веднъж наблюдавах как бичуват Шона заради някаква дребна обида към Ферхар. Той се беше вкопчил в стълба, за който беше завързан, вперил поглед в очите ми, стиснал здраво зъби, с побелели кокалчета на пръстите. Не можех да направя нищо за моя благороден, сериозен приятел. Можех само да гледам и да мразя, но той не издаде нито звук и някъде по средата на побоя ми се усмихна, въпреки студената пот на челото му, и аз разбрах, че бунтовните мисли са се набили още по-здраво в главата му.

„Година — напомнях си непрекъснато аз. — Само една година“.

Но никой не беше по-зле от Конал, въпреки капитанството му. Кейт го изпитваше с най-гадните задачи: екзекуции, наказателен бой, горене на реколти и конфискации. Той беше целунал ръката й и се беше заклел във вярност. Трябваше да го направи. Но погледът му ставаше все по-празен и каменното изражение не слизаше от лицето му.