Непокорна кръв [bg]

— Килревин пада на колене повече от веднъж — отвърна яростно Конал. — Това никога не му попречи отново да грабне меча.

— Сега точно не е най-подходящият момент да ми го казваш. — На лицето й проблесна и се скри котешка усмивка. — Колман Роа е мой доверен съюзник и крепостта ти ще бъде на сигурно място в ръцете му. Никой друг няма да я защитава толкова добре, колкото Колман. Сигурно си забелязал, че казах „ще“, а не „би била“. Не ти предлагам избор, Ку Хорах. Или приемаш, или те връщам в ръцете на простосмъртните, където те несъмнено ще довършат онова, което са започнали. Освен това — тя вдигна пръст, за да му попречи да й отговори, — ще изгоря крепостта ти и жителите й. — Тя размаха неодобрително пръста си пред лицето му. — Проявявам голяма щедрост към теб. И така, какво ще кажеш?

Кейт изви елегантно ръка и за втори път я поднесе към лицето му.

Той завъртя глава наляво, после надясно, улавяйки погледите на хората от клана. Те също бяха наясно: нямаха никакъв избор. Минутка по-късно той отново пое ръката й така, сякаш хващаше змия. Притисна я отново към челото си и я целуна.

— Колко ми се иска майка ти да може да види това — рече меко тя. — За нея не е характерно да бяга, нали? Сигурно не може да понесе срама.

Тя издърпа ръката си, преди Конал да успее да я отблъсне.

Този път тя дори не си направи труда да го удари. Единият от капитаните й доведе коня й, помогна й да го възседне и тя се отдалечи, без да поглежда назад. Животното беше млечно бяло, но с мека черна муцуна и гълъбово сива опашка. В копринената му грива бяха вплетени звънчета, панделки и кристали, копитата му бяха украсени със сребро, а юздата му беше извезана със зелена коприна. Докато тя се отдалечаваше, подрънкването на украсената юзда беше единственият звук, който се чуваше в двора; само той нарушаваше ужасяващата и изпълнена с благоговение тишина, а капитанът на стражата й погледна Конал с такова презрение, както никой не го беше гледал досега. Не исках да виждам как някой гледа капитана ми по този начин, затова вдигнах глава към небето и тогава видях гарвана, който седеше мълчалив и неподвижен върху парапета на северната стена и ни наблюдаваше.