Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Непокорна кръв [bg]
Непокорна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Непокорна кръв [bg]

Электронная книга - «Непокорна кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Изгнаникът Сет Макгрегър е от Ший — „Народът на вълшебните хълмове“, народ от лечители и ковачи, магьосници и бойци, народ в който мъже и жени са равни по сила и умения с оръжието. Ший живеят с векове, и затова са изградили странна и сложна йерархична система на взаимна зависимост и дълг, която поддържа единството им. Но Ший не се радват на изумителен, обширен свят — техният свят е свит и ограничен, ограден с Воала — здравата ципа, която ги предпазва от опасния и тайнствен свят на презрените твари отвъд, от света на простосмъртните хора. А може би самото наличие на човешката раса — на простосмъртните, с техния кратък живот, с техния сляп ум, лишен от менталния говор, от вътрешна свързаност и проницание в бъдното, налага границите и на света, в който се борят за съдбата си Ший? Може би именно човеците, с техните амбиции и боричкане, са причината светът на смъртните да нараства, а светът на Ший да отстъпва, неподготвен за контакта и съжителството с онези отвън? Никой не знае какъв е планът на Кейт Никнивън, кралица на Ший, но се знае, че тя е решила да разкъса Воала…
И заради това сега, в последната декада на 16-ти век, в този прокълнат ден, в проклетия човешки свят, Сет Макгрегър лежи скрит зад каменния процеп, стиска студения арбалет и се опитва да спре сълзите в очите си, за да вижда ясно целта — Сет трябва да убие собствения си брат, любимия, обожаван и мразен по-голям брат Конал. И онази човешка нещастница с него. Преди да ги хвърлят на кладата.
Ловът на вещици е започнал. Кладата лумва. И Сет няма право на погрешен изстрел…
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. ergonbooks.com
1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 118
Перейти на страницу:

— Това е Сет, да.

Усещах как презрението й струи от нея като ледена мъгла. Тя беше типичната придворна: арогантна, изпълнена с презрение, плашещо уверена в мястото си в света. Мисля, че си я спомнях от дните ми в пещерите на Кейт, но честно казано, може и да бърках. Тя и останалите като нея лесно можеха да се сбъркат.

— Кажи ми, моля те, че тя не е и моя сестра.

— Сама ще ти го кажа — рече Рейлтин. — Не съм ти сестра, слава на боговете.

— Стига. — Конал завъртя очи. — Не сте роднини; не е нужно да се харесвате. Само не се карайте, става ли?

Какъв късмет. Двамата с Рейлтин се намразихме от пръв поглед и за цял живот, но богове, винаги добре се разбирахме. Може би в това беше проблемът.

Но все пак когато я видях за пръв път, тя ме очарова и остана очарована от мен на чисто научно ниво. Донякъде двамата си приличахме, но въпреки това усещането беше като сблъсък между две чуждоземни раси. Горната й устна се нацупи. Отстъпих встрани от нея преднамерено пренебрежително. Затова оставах ужасно изненадан, когато очите й грейнаха от радост.

Едва не бях съборен на земята от префучалата край мен Ейли, която се метна на врата на Рейлтин и двете жени се прегърнаха.

— Рейлтин! — извика Ейли.

Усещах, че ще ми писне да чувам това име.

— Ейлид! — Очите й грейнаха от удоволствие. — Малката Ейлид! Ти ли си това?

— Да, ако щеш вярвай, тя е пораснала — промърморих аз, а Конал ме срита в глезена.

— Всички ме наричат Ейли — рече Ейли. — Така е по-лесно.

— Харесва ми. Конал, къде е майка ни?

Хареса ми как го каза, хем фино, хем достатъчно подчертано, за да изключи мен.

— Отиде някъде с гадателя. Накара идиотския шарлатанин да намери някакъв кървав талисман, който не съществува. Някакъв Камък, моля ти се. От месец я няма.

— Не проявявай такова неуважение, Конал. Пророкът е оракул, и то много добър.

— Пророкът само я заблуждава — изсмя се Конал. — Както и всички останали.

— Значи така — рече сухо Рейлтин. — Твърдиш, че Ленора може да бъде заблудена? Ще ми се да видя как й го казваш лично.

Конал сви рамене в знак, че се предава, но се ухили.

— Оставила е Фарамах. — Рейлтин кимна към парапета. — За да те наглежда?

— Кой знае за какво е тази птица! — Той махна презрително. Зад гърба му аз й показах среден пръст, но тя не реагира. Когато се взрях в неподвижните й обсидианови очи, се сетих нещо.

— Кейт не посмя да се появи, докато Ленора беше тук — казах.

Гарванът кацна върху вътрешната стена до работилницата за щавене на кожи, разпери грамадните си криле и подигравателно изграчи.

— Сет е прав — рече Ейли.

— Знам, че е прав. — Конал изглеждаше замислен.

Рейлтин изглеждаше така, сякаш всеки момент ще ме удари. По напрегнатото й лице личеше, че е стиснала зъби. Конал ми намигна и я хвана за ръката.

— Хубаво ще е да се виждаме по-често, Рейлтин. Дори при тези обстоятелства. Нали няма да ме зарежеш? Да се преструваш, че не ме познаваш?

— Не се прави на по-голям глупак, отколкото си — рече отривисто тя. — Кого ще вземеш със себе си? Десетима трябва да са, нали?

— Осем — обади се Ейли. — Ясно е, че двамата с Шона тръгваме с него.

— С нас — обадих се възмутено аз.

— Да, да.

— Значи кой? — попита Рейлтин.

32

Отговорът беше: десет от най-добрите му бойци. Това беше поискала Кейт и това щеше да получи. Каррик и Реил, неговите лейтенанти. Шона и Ейли. Орах. Файорак. Той успя да уреди Ранях да остане в крепостта, но един от синовете й трябваше да дойде с нас. Йорна също остана; любовницата му Кулас тръгна с нас, а по лицето й се стичаха безсрамни сълзи. Умелите стрелци Лохас и Рахнил бяха обречени и неразделни, затова попълниха последните две места.

Аз щях да пристигна по-късно и Кейт не беше доволна от това, но вече трябваше да внимава как се държи. Беше ни унизила твърде много и ако продължеше да се държи така с нас, рискуваше да изгуби симпатиите дори на собствения си клан. Тя не беше тиранин, а и да беше, имаше достатъчно ум в глава си, за да знае силата на единодушието. Властта й се опираше на единодушието и тя управляваше благодарение на него; само че знаеше точно как да го спечели в подкрепа на най-жестоките си решения. Подчинени, които обичат, са склонни да прощават, а сред подчинените на Кейт имаше мнозина, които я обичаха до степен на неразумност.

1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)